Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
Челси престана да чете и изненадано повдигна вежди. За нея по-учудващо беше не това, че синът й се отказва от продължителния си облог за танците, а фактът, че на борда на „Сирена“ има жена.
— Той нали се ужасяваше от жени по време на дълго пътуване по море?
— И аз си спомням, че така каза — иронично отбеляза Синджин. — Деймиън описва този еталон за жена с голям ентусиазъм и Бо сигурно е на същото мнение, щом се е съгласил да пътува с нея през цялото време.
— Коя е тя?
— Някаква госпожица Сирина Блайд от Глостършир. Обедняла аристократка, казва Деймиън, макар че след като е очаровала Бо, подозирам, че е подобрила финансовото си състояние.
— Толкова си циничен, скъпи. Да не би да твърдиш, че преследва богатството му?
— Това най-напред ми идва наум.
— А след него?
— Развратница с въображение. — По красивото му лице се изписа бегла усмивка.
— Значи не мислиш, че някое момиче с потекло би могло да плени нашия син?
— Смятам, че определено избягва момичета от добри семейства. Това отчасти се дължи на възрастта му. Младите жени, които държат да се задомят, трябва да се избягват, когато си на двадесет и две.
— А това би било неимоверно трудно на борда на „Сирена“.
— Нали? — тихо попита Синджин. — Много изобретателно от страна на госпожица Блайд.
— Както и от моя, когато се запознахме.
— Твоето предложение наистина беше, ъ-ъ, малко шокиращо — отвърна Синджин, а споменът го накара да се усмихне.
— Може би е нужно някакво подобно вдъхновение, за да се привлече вниманието на Свещения ерген — прошепна тя с игриво пламъче в очите. — Човек трябва да отдаде заслуженото на госпожица Блайд за нейната дързост.
— А това силно е привлякло нашия буен млад син, предполагам. Макар че докато Бо се прибере, госпожица Блайд със сигурност ще бъде забравена.
— Ти обаче не ме забрави.
— Но, скъпа, на света няма друга като теб — каза той, а в гласа му пролича обичта.
— Ти с месеци ми се противопоставяше.
— Докато не ме убеди с доза отрова. — Той се усмихна, като си спомни как му беше сипала любовния еликсир в коняка онази нощ в Сет Хаус.
— Изобретателността не е само глостърширска черта, скъпи.
— Затова се смятам за най-големия късметлия. Жалко, че Деймиън нямаше такъв късмет. Но пък той беше прекалено мил с жените — спомни си за отношението му херцогът.
— За разлика от тебе.
Херцогът сви рамене с нещо като извинение или съгласие. Представата му за миналото и жените в него беше реалистична.
— Търсех други неща.
— Знам какво търсеше, скъпи, както и цяла Англия знае. Смяташ ли, че Деймиън изобщо е бил влюбен във Вивиън?
За миг Синджин се загледа през прозореца, сякаш се опитваше да си спомни.
— Не бяхме толкова близки, когато Деймиън се ожени — каза той най-после. — Не съм сигурен.
— Предполагам не съществува и капчица съмнение, че Вивиън се е стремяла да сложи ръка на богатството на Деймиън.
— Тя не се ожени по любов — отвърна Синджин, а по острия му тон проличаха отрицателните чувства към снаха му. — Дано Деймиън се разведе с нея някой ден. Този път е добавил и името на Ема в края на писмото си. Но може би той просто…
— Така ли? Покажи ми го!
— … проявява учтивост — довърши Синджин и подаде листа на жена си.
Тя му хвърли недоверчив поглед.
— Деймиън не е прочут със спонтанността си. Боже господи — възкликна тя, когато видя подписа, а после широко се усмихна. — Мисля, че трябва да предупредиш семейните адвокати да започнат да събират подкрепа в парламента.
— Дай отново да го погледна. Х-м-м. — Той се завзира в подписа, сякаш очакваше от него да проговори. — Ако си права, вече е крайно време — каза той и остави писмото. — След като вече синовете му са отрасли и са поели собствения си път, защо да не си позволи малко щастие. Освен това Ема ми харесва, тя се отнася добре с него.
— Всички ще са доволни, ако се ожени за Ема. Той обаче ще трябва да се откаже от поста на посланик — един развод няма да се приеме добре в чужбина.
— Може би Вивиън би могла да почине при злополука — прошепна Синджин.
За миг Челси се ококори, преди укорително да изгледа съпруга си.
— Не се занасяй, Синджин.
— Кой се занася? — небрежно проточи той.