Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Кикотът му беше толкова доволен, той бе толкова развеселен от собственото си остроумие, че тя едва се сдържа да не прегърне сайдар и да му даде хубавичък урок още тук, пред всички. Но вместо това изсумтя, достатъчно високо, за да го накара да разбере, че не одобрява остроумието и насмешките му. Той я изгледа накриво и отново се изкикоти, с което я ядоса още повече.
За миг тя зяпна объркана към Моарейн. Айез Седай е направила това, което й е наредил Ранд? Без да възрази? Това беше все едно някоя от Мъдрите да се покори или слънцето да изгрее посред нощ. За нападението беше чула, разбира се: мълвата за някакви си гигантски кучета, които оставяли следи по камъните, беше плъзнала навсякъде тази сутрин. Не можеше да разбере какво общо имаше то с това, което ставаше тук, но освен новината за Шайдо, то беше единственото ново нещо, за което знаеше, и съвсем недостатъчно, за да предизвика такава реакция. Нищо, за което можеше да се сети, не можеше да я предизвика. Несъмнено Моарейн щеше да й отговори, че не е нейна работа, но тя щеше да го разбере по един или друг начин. Никак не обичаше да не разбира някои неща.
Забеляза Авиенда, която стоеше на най-долното стъпало пред портата на Покрива, и подкара Мъгла, заобикаляйки тълпата около Ранд. Айилката го гледаше също така втренчено и твърдо като Айез Седай, само че с абсолютно безизразно лице. И непрекъснато въртеше костената гривна на китката си, явно без да го осъзнава. По един или друг начин въпросната гривна имаше нещо общо със затрудненията, които тя си имаше с него. Егвийн не разбираше защо и как — Авиенда отказваше да говори за това, а тя нямаше да си позволи да пита за неща, които могат да смутят някого, особено ако този някой е нейна добра приятелка. Собствената й костена гривна, с гравиран върху нея пламък, й беше дар от Авиенда, за да скрепи връзката им на почти-сестри; ответният й дар беше един сребърен гердан, който айилката носеше и за който господин Кадийр твърдеше, че е кандорски модел и се наричал снежинки. Наложило й се беше да помоли Моарейн за още малко пари, но й се струваше подходящ подарък за жена, която никога в живота си не е виждала сняг. И нямаше да види, ако не напуснеше Пустошта. Каквото и да означаваше тази гривна, Егвийн беше убедена, че един ден ще го разбере.
— Добре ли си? — попита тя. Докато се навеждаше от седлото, полите й се надигнаха и оголиха краката й, но тя беше толкова загрижена за приятелката си, че почти не го забеляза.
Наложи й се да повтори въпроса, преди Авиенда да се сепне и да я погледне втренчено.
— Дали съм добре ли? Разбира се, че съм добре.
— Позволи ми да поговоря с Мъдрите, Авиенда. Сигурна съм, че мога да ги убедя, че нямат право просто така да те карат да… — Не можа да се насили да го изрече, особено тук, където всеки в тълпата можеше да чуе.
— Ама това наистина ли те тревожи? — Авиенда придърпа сивия си шал и леко поклати глава. — Вашите обичаи все още са твърде странни за мен. — Очите й се върнаха отново на Ранд, като железни клинове в рудна скала.
— Не бива да се боиш от него.
— Не се боя от никой мъж — сопна й се айилката и очите и метнаха синьо-зелени пламъци. — Не искам да се караме, Егвийн, но не бива повече да ми казваш такива неща.
Егвийн въздъхна. Приятелка или не, Авиенда като нищо можеше да й скъса ушите, ако се ядосаше достатъчно. Сънят на Авиенда се бе оказал твърде болезнен, за да го гледа дълго. Гола, с изключение на тази костена гривна, която сякаш я притегляше надолу, все едно че тежеше сто фунта, Авиенда тичаше със сетни сили по някакво плато, покрито със спечена, напукана глина. А зад нея идеше Ранд, като някой гигант, два пъти по-голям от огиер, яхнал огромния си Джейде-ен, и я настигаше неумолимо.
Но не можеш просто ей така да кажеш на приятелката си, че те лъже. Лицето на Егвийн леко се изчерви. Особено след като трябва да й обясниш и как си го разбрала. „Виж, тогава тя наистина ще ми скъса ушите. Няма повече да го правя. Да ровичкам така в хорските сънища. Във всеки случай, не и в сънищата на Авиенда.“ Не беше никак редно да шпионира сънищата на своя приятелка. Не че беше съвсем шпиониране, но все пак…
Тълпата около Ранд беше започнала да се разпръсва. Той леко се метна на седлото си, Натаил веднага го последва. Една от търговките обаче — жена с широко лице и коса като пламък, с малък талисман на шията — нещо като цвете от злато, обработени камъчета и гравирана слонова кост, се задържа.
— Кар-а-карн, нима смяташ да напуснеш завинаги Триделната земя? Ти говори така, сякаш нямаш намерение да се върнеш тук.