Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— А аз си мислех, че няма да ми помагаш открито. — Не посмя да й каже да остави Мъдрите на мира; тя преспокойно можеше да направи каквото си поиска въпреки него. Беше му го подсказала ясно от самото начало, макар и не с думи — че държи на първенството си. — Не рискуваш ли така друг от Отстъпниците да го разбере? Ти не си единствената, която знае как да нахлува в хорските сънища.
— Избраните — поправи го тя разсеяно. За миг прехапа пълната си горна устна. — Наблюдавала съм сънищата и на момичето. На Егвийн. Някога си мислех, че изпитваш чувства към нея. Знаеш ли кого сънува тя? Сина и заварения син на Мургейз. Сина, Гавин — най-често. — Тя се усмихна и придаде на гласа си подигравателен тон. — Да не повярва човек, че едно селско момиче може да има такива сънища.
Той осъзна, че се опитва да предизвика у него ревност. Тя наистина вярваше, че си предпазва сънищата, за да скрие мислите си за друга жена!
— Девите ме пазят зорко — каза мрачно той. — Ако искаш да разбереш колко зорко, надникни в сънищата на Изендре.
На бузите й избиха алени петна. Разбира се. Той не трябваше да разбере какво се е опитвала. Объркване се плъзна по хлъзгавия покров на Празнотата. Нима си мислеше, че… Изендре? Ланфеар знаеше, че тя е Мраколюбка. Още повече, че самата Ланфеар бе довела Кадийр и тази жена в Пустошта. И й беше подмушнала накитите, за чиято кражба я обвиняваха. Жестоко хапеше Ланфеар, дори когато ухапването й беше на дребно. Въпреки това, ако си въобразяваше, че той би могъл да обича нея, то обстоятелството, че Изендре е Мраколюбка, щеше да й се стори нищожна пречка.
— Трябваше да ги оставя да я прогонят към Драконовата стена — продължи той безгрижно. — Но кой знае какво можеше да изкаже тя, за да се спаси? Длъжен съм да закрилям до известна степен нея и Кадийр, за да запазя Ашмодеан.
Цветът на бузите й се стопи, но когато отново отвори уста, на вратата се почука. Ранд бързо се изправи. Никой нямаше да разпознае Ланфеар, но ако намереха в стаята му жена, която Девите не са пускали, щяха да възникнат въпроси, а отговори за тях той нямаше.
Но Ланфеар вече бе разтворила проход към някъде, където беше пълно с бели копринени завеси и сребро.
— Помни, че аз съм единствената ти надежда да оцелееш, любов моя. — Твърде хладен бе гласът й за такива думи. — До мен няма да се боиш от нищо. До мен ще можеш да властваш… над всичко, което е и ще бъде. — Тя надигна снежнобелите си поли, пристъпи и проходът примигна и изчезна.
Чукането на вратата се повтори и той отблъсна сайдин и рязко я отвори.
Инайла надникна подозрително през рамото му и промърмори:
— Помислих си, че може би Изендре… — Погледна го с укор. — Сестрите на копието те търсят навсякъде. Никоя не те е видяла да се връщаш. — Тя поклати глава и се изпъна: винаги се стараеше да изглежда колкото може по-висока. — Вождовете са дошли да говорят с Кар-а-карн — обяви тя официално. — Чакат те долу.
Мъжете го чакаха в портика с колоните. Небето все още беше тъмно, но първите проблясъци на утрото очертаваха планинските хълмове на изток.
— Шайдо се раздвижиха — каза Хан веднага щом Ранд се появи. — Също и Рейн, и Миагома, както и Шианде… Всички кланове!
— Към Куладин ли се присъединяват, или към мен? — попита Ранд.
— Шайдо тръгват към Джангайския проход — отвърна Руарк. — Колкото до другите, твърде рано е да се каже. Но са в поход с всички копия, които не са нужни, за да защитават твърдините и стадата.
Ранд само кимна. Всичката му решимост да не позволи на никого да му диктува какво да прави, и сега това. Каквото и да възнамеряваха останалите кланове, Куладин, изглежда, бе решил да нахлуе в Кайриен. Край на неговите страхотни замисли да наложи мир, ако Шайдо опустошат Кайриен и нахлуят в дълбочина, докато той си седи в Руйдийн и чака другите кланове.
— Тогава ние също тръгваме към Джангай — каза най-после той.
— Не можем да го изпреварим, ако е решил да го прекоси — предупреди го Ерим, а Хан кимна кисело.
— Ако другите се присъединят към него, ще ни смачкат като слепи червеи на слънцето.
— Няма да седя тук и да чакам да разбера — каза Ранд. — Ако не мога да настигна Куладин, смятам да го следвам по петите до Кайриен. Вдигайте копията. Ако успеете да се приготвите, тръгваме още призори.
Вождовете му отвърнаха със странния айилски поклон, използван само в най-официални случаи — с единия крак напред и ръка, протегната пред гърдите. После си тръгнаха. Само Хан каза нещо.
— Чак до самия Шайол Гул.
Глава 7
Заминаване
Беше ранно сиво утро. Егвийн се покатери на седлото и се прозя — и веднага й се наложи да дръпне ловко юздите, защото Мъгла заподскача нервно. Животното не беше яздено от седмици. Айилците не само разчитаха на собствените си крака — те изобщо избягваха да яздят, макар да използваха товарни коне и мулета. Въпреки че можеше да се намери достатъчно дървен материал за коли, Пустошта беше негостоприемна за колелета, нещо, в което се бе убедил не един амбулант.