Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Но така или иначе, това си беше работа на Фар Дарейз Май, а не нейна. Авиенда й го беше казала учтиво, но много твърдо. Аделин и Инайла по същия въпрос се бяха отнесли с нея почти грубо, а една жилава белокоса Дева на име Сюлин направо я заплаши да я хване за ухото и да я завлече обратно при Мъдрите. Въпреки усилията й да убеди Авиенда да престане да я нарича Айез Седай, много я дразнеше фактът, че след като бяха преодолели една тънка черта на несигурност спрямо нея, останалите Деви бяха възприели убеждението, че тя е просто поредната ученичка на Мъдрите. Ами че те дори не я допускаха да пристъпи прага на Покрива, освен ако не заявеше, че идва по поръчка.
Бързината, с която пришпори Мъгла през тълпата, показваше, че не одобрява правосъдието на Фар Дарейз Май. Изпита неловкото усещане, че някои от Девите я следят настръхнали, готови несъмнено да я нахокат, в случай че си помисли да се намеси. Не й се искаше дори и да си помисли за беглия поглед, който беше хвърлила в сънищата на Изендре малко преди Коинде да дойде, за да я събуди. Бяха кошмари за мъчения, за неща, които жената изтърпяваше и от които Егвийн побягна ужасена — и нещо тъмно и зло тихо се кикотеше, гледайки я как бяга. Нищо чудно, че Изендре изглеждаше толкова изтощена.
Ранд се намираше на улицата пред Покрива на Девите, заметнат с шуфа, за да го пази от изгряващото слънце, и облечен в синьо копринено сетре с предостатъчно златни шевици, за да бъде подходящо дори за покоите на някой палат, макар да беше наполовина разтворено пред гърдите му. Коланът му беше с нова тока, изкусна изработка с формата на Дракон. Ясно беше, че той наистина бе започнал да си въобразява, че е голямо нещо. Застанал до Джейде-ен, пъстрия си жребец, той разговаряше с вождовете на кланове и неколцина айилски търговци, които щяха да останат в Руйдийн.
Джайсин Натаил, плътно до него, с арфата на гърба и стиснал юздите на едно оседлано муле, купено от господин Кадийр, се бе облякъл още по-пищно, със сребърни шевици, които почти скриваха черното му палто, и разкошни бели дантели на врата и маншетите. Дори ботушите му имаха сребърни гайтани в горната част. Веселчунското му наметало със стоцветните кръпки наистина разваляше ефекта, но веселчуните бездруго си бяха странни хора.
Мъжете търговци до един бяха облечени в кадин-сор и макар ножовете на коланите им да бяха по-малки от тези на воините, Егвийн знаеше, че ако се наложи, те също могат да хванат копията; макар и не напълно, и в тях се долавяше гибелното изящество на събратята им, носещи копието. Жените търговки, в бухналите си бели блузи от алгоде и широки вълнени поли, с глави, покрити със забрадки и шалове, се отличаваха по-ясно. С изключение на Девите и на гай-шайн — както и на Авиенда — всички айилки носеха многобройни гривни и гердани от злато, слонова кост, сребро и драгоценни камъни, кои айилска изработка, кои купени, кои плячкосани. Айилските търговки обаче носеха два пъти повече накити, ако не и още повече.
Слухът й долови част от онова, което говореше Ранд.
— И поне отчасти оставете огиерските каменоделци да строят по свой вкус. Поне дотолкова, колкото можете да приемете. Няма смисъл просто да се мъчите да възстановите миналото.
Значи ги караше да изпратят хора в някой стеддинг и да поканят Огиер да възстановят Руйдийн. Това беше добре. Голяма част от Тар Валон беше построена от огиерите и там, където ги бяха оставили да следват собствените си замисли, сградите бяха в състояние да секнат дъха на зрителя.
Мат вече бе яхнал своя, Пипе, нахлупил ниско над челото си кожената шапка с широка периферия и опрял на стремето долния край на странното си копие. Както обикновено, зеленото му палто с висока яка изглеждаше така, сякаш е спал с него. Неговите сънища тя беше отбягнала. Една от Девите, много висока златокоса жена, се подхилваше закачливо на Мат, което, изглежда, го смущаваше. И как иначе — тя беше твърде стара за него. Егвийн изсумтя. „Напълно ми е ясно какво е сънувал той, благодаря.“ Дръпна юздите до него и се огледа за Авиенда.
— Той й каза да замълчи и тя млъкна — промълви Мат и кимна към Моарейн и Лан: тя в бледосиня коприна, стиснала юздите на бялата си кобила, а той в плаща си на Стражник, държащ поводите на високия си черен боен кон. Лан наблюдаваше Моарейн напрегнато, безизразно както винаги, докато тя изглеждаше готова да се пръсне от нетърпение, втренчила гневни очи в Ранд. — Тя понечи да му обясни защо това е лошо да го прави — стори ми се, че му го казва поне за стотен път — а той й отвърна „Вече съм решил, Моарейн. Стой кротко и мълчи, докато не ми остане време и за теб.“ Сякаш очакваше да направи това, което той й нареди. И тя го направи, представи си. Това, дето излиза от ушите й, да не би да е пара?