Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Защо точно Рахвин ще решава да ме нападне? Ашмодеан твърди, че той гони собствените си интереси, че сигурно ще стои настрана дори в деня на Последната битка и ще чака, докато Тъмния ме унищожи. Защо не Самаил или Демандред? Ашмодеан казва, че те ме мразят. — „Не мен. Те мразят Луз Терин.“ Но за Отстъпниците това беше едно и също. „Моля те, Светлина, аз съм Ранд ал-Тор.“ Той изтласка от ума си внезапния спомен за тази жена в прегръдките му, и двамата млади и току-що научили какво могат да постигнат с помощта на Силата. „Аз съм Ранд ал-Тор!“ — Защо не Семирага или Могедиен, или Грен…
— Но ти сега наистина засягаш интересите му. — Тя се изсмя. — Не знаеш ли къде се намира той? В Андор, в самия Кемлин. Там той е действителният властелин. — Устните й се изкривиха от отврата. — Сега е пуснал мъже из града и околностите да му търсят още хубавици.
Ранд потръпна. Майката на Елейн в ръцете на един от Отстъпниците! Но все пак успя да прикрие тревогата си. Ланфеар неведнъж бе проявявала ревност и беше в състояние да издири Елейн и да я убие, ако допусне, че той изпитва някакви чувства към нея. „Защо ли се боя за нея?“ Още един неумолим факт се понесе в пространството отвъд Празнотата, студен и жесток в своята истинност. Той нямаше да хукне да напада Рахвин дори това, което казваше Ланфеар, да се окажеше вярно. „Прости ми, Елейн, но не мога.“ Напълно бе възможно и да го лъже — тя и една сълза нямаше да пролее за някой от останалите Отстъпници, ако той ги убиеше; всички те пречеха на плановете й — но така или иначе, той бе престанал да реагира на действията на другите. Ако реагираше, те щяха да могат да отгатнат какво ще направи. Нека те да реагират срещу него и да се натъкнат на изненадите му, също както се бяха натъкнали Ланфеар и Ашмодеан.
— Нима Рахвин смята, че ще се втурна да защитавам Мургейз? — каза той. — Виждал съм я само веднъж в живота си. Две реки е част от Андор на карта, но никога не съм виждал там гвардеец на кралицата. Никой не е виждал такъв от поколения насам. Кажи на някой човек от Две реки, че Мургейз е неговата кралица, и той със сигурност ще те помисли за луда.
— Съмнявам се, че Рахвин очаква да се затичаш да защитиш родната си страна — отвърна му Ланфеар кисело, — но ще очаква да защитиш амбициите си. Освен това той смята да постави Мургейз на Слънчевия трон и да я използва като кукла, докато дойде време да се разкрие. Всеки ден все повече войници тръгват към Кайриен. А ти изпрати тайренски войски на север, за да осигурят владението ти над страната. Нищо чудно, че те е нападнал веднага, щом е разбрал къде си.
Ранд поклати глава. Причината да изпрати тайренците на север изобщо не беше тази, но не очакваше тя да го разбере. Както и да му повярва, ако й кажеше, впрочем.
— Благодаря ти за предупреждението. — Учтивост към една от Отстъпниците! Разбира се, нищо друго не можеше да направи, освен да се надява, че поне част от думите й съдържат истина. „Добра причина да не я убия. Тя ще каже повече, отколкото си мисли, стига човек да я слуша внимателно.“ Надяваше се тази мисъл да е негова, колкото вледеняваща и цинична да беше.
— Предпазваш сънищата си от мен.
— От всеки. — Това си беше чистата истина, въпреки че тя беше също толкова съществена в списъка, колкото Мъдрите.
— Сънищата са мое владение. Ти и твоите сънища сте особено мои. — Лицето й си остана гладко, но гласът й се втвърди. — Мога да проникна през твоите прегради. Няма да ти хареса.
За да й демонстрира безгрижие, той седна и сложи ръце на коленете си. Смяташе, че лицето му е останало спокойно като нейното. Вътре в него забушува Силата. Приготвил беше потоци на Въздух, с които да я овърже, и потоци на Дух. С тях можеше да се сплете щит, който да я заслони от Верния извор, но не можеше да си спомни точно как. А без щита всичко друго щеше да е безполезно. Тя можеше да разкъса или да се промуши през всичко, което той заплетеше. Ашмодеан се бе опитал да го научи на тази хитрина, но беше трудно да го упражни при липсата на женски сплит.
Ланфеар го изгледа с привидна разсеяност и красивото й лице за миг се намръщи.
— Проучих сънищата на айилките. На така наречените Мъдри. Те не умеят да се засланят много добре. Можех така да ги изплаша, че никога повече да не сънуват и във всеки случай да не посмеят повече да нахлуват в твоите сънища.