Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Планините все още скриваха слънцето, но щом то се издигнеше над хоризонта, щеше да стане горещо и нямаше да има удобна шатра, в която да се шмугнеш. Егвийн не беше и много сигурна дали айилското облекло е подходящо за езда. Шалът, увил главата й, вършеше удивително добра работа, предпазвайки човек от знойните слънчеви лъчи, но бухналите поли щяха да разкрият краката й до бедрата, ако не внимаваше. Мехурите от изгарянията я безпокояха не по-малко, отколкото свяна. „Слънцето от една страна и…“ Цял месец без седло едва ли я беше размекнал чак толкова. Надяваше се да не е, иначе това пътуване наистина щеше да се окаже много тежко.
Егвийн улови погледа на Амис и се усмихна на Мъдрата. Не тичането предната нощ беше причината да е сънена. Ако не друго, то й беше помогнало да заспи още по-здраво. Тя наистина беше намерила снощи сънищата й, в твърдината Студени скали, в някаква ранна вечер, в която дечицата си играеха по засадените със зеленчуци тераси и лек ветрец полъхваше през долината, докато слънцето потъваше на запад.
Разбира се, само това нямаше да е достатъчно, за да открадне от покоя й, но тя бе толкова възбудена след като намери сънищата на Амис, че не се спря; не можеше, не и в в този момент, каквото и да й казваше Амис. Навсякъде около нея гъмжеше от сънища, въпреки че за повечето от тях тя не беше сигурна чии са. За повечето, макар и не за всички. Мелайне беше сънувала как кърми малко бебенце, а Баир — за един от починалите си съпрузи, като и двамата бяха млади и жълтокоси. Особена предпазливост бе проявила да не нахлува точно в тях — Мъдрите мигом щяха да усетят някой натрапник и тя потръпна, като си помисли какво ли щяха да й сторят, преди да я пуснат да си иде.
Сънищата на Ранд бяха истинско предизвикателство, разбира се — и тя не можеше да не опита да проникне в тях. Сега, след като вече можеше да прескача от сън на сън, защо да не опиташе там, където Мъдрите се проваляха? Само че опитите й да нахлуе в неговите сънища се оказаха подобни на тичане презглава срещу невидима каменна стена. Тя знаеше, че сънищата му са от другата страна, но нямаше нищо, което да отвори, нищо, което да натисне. Стена от нищо. Беше проблем, за който бе решила да се погрижи, докато не го разреши. Наумеше ли си нещо, ставаше упорита като язовец.
Около нея гай-шайн суетливо товареха върху мулета сгънатите шатри и багажа от бивака на Мъдрите. Много скоро само някой айилец или много опитен следотърсач щеше да може да разбере, че върху този къс съсухрена глина е имало шатри. Същата дейност кипеше и по околните височини и суматохата достигаше чак до самия град. Не всички щяха да тръгнат, но хиляди се подготвяха за това. Тълпи айилци изпълваха улиците, а керванът фургони на господин Кадийр се бе подредил изпънат в права нишка на големия площад, натоварен с подбраните от Моарейн неща. В края на колоната стояха трите боядисани в бяло фургона за вода, като огромни бурета на колелета зад впрягове от по двадесет мулета. Фургонът на самия Кадийр, в челото на колоната, бе малка бяла къщурка на колелета, със стъпала отзад и метален кюнец на печка, щръкнал над плоския покрив. Дебелият търговец с нос на ястреб, днес облечен от главата до петите в коприна с цвят на слонова кост, свали от главата си невероятно омачканата си мека шапка, докато минаваше покрай нея, но тъмните му скосени очи останаха безучастни въпреки широката усмивка, с която я възнагради.
Тя го изгледа хладно и извърна глава. Сънищата му бяха определено мрачни и неприятни, да не кажем похотливи също така. „Би трябвало да му натикат главата в каца чай от синкавец“ — помисли си тя сърдито.
Тръгна към Покрива на Девите сред шетащите гай-шайн и търпеливо стоящите на място мулета. За нейна изненада, една от тези, които товареха вещите на Девите, бе облечена в черна роба, а не в бяла. Жена, ако се съдеше по ръста й. Олюляваше се под тежината на огромен, затегнат с въжета вързоп. Егвийн подкара Мъгла към нея, наведе се, за да надникне под качулката на жената, и видя измъченото лице на Изендре. По бузите й вече се стичаха вадички пот. Зарадва се, че Девите са престанали да пускат жената навън — или по-скоро да я карат да излиза — почти съвсем гола, но й се стори ненужно жестоко да я облекат в черно. След като вече се потеше толкова обилно, можеше направо да издъхне, щом настъпеше същинската дневна жега.