Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Повечето хора в този момент бяха забравили за качеството или просто щяха да оставят въпроса висящ, защото не стигат доникъде и имат да вършат други неща. Но той бе така отчаян от собствената си неспособност да преподава онова, в което вярва, че не даваше пукната пара за каквото и да било друго, което се очакваше от него да върши, и когато на следната сутрин се събуди, въпросът за качеството стоеше изправен пред него. Само три часа сън; той бе така уморен, разбираше, че няма да бъде в състояние да изнесе лекция този ден, а освен това бележките му не бяха завършени, така че изписа на дъската: „Съчинете есе от триста и петдесет думи в отговор на въпроса: Какво представлява качеството като мисловен образ и изразено с думи?“ После седна до радиатора, докато те пишат, и сам се замисли за качеството.
В края на часа изглежда никой не бе свършил, така че им позволи да занесат работите си вкъщи. Тази група нямаше часове при него през следващите два дни, което даде и на него възможност да помисли още малко по въпроса. През това време срещаше някои от студентите по коридорите, кимаше им и в отговор получаваше изпълнени с раздразнение и страх погледи. Разбираше, че и те изпитват същите затруднения.
Качество… знаеш какво е то и все пак не знаеш. Но това съдържа в себе си противоречие. Някои неща все пак са подобри от други; ще рече, притежават повече качество. Но щом се опиташ да изразиш качеството отделно от нещата, които го притежават, всичко отива по дяволите! Няма за какво да се говори. Но ако не можеш да кажеш какво е качеството, откъде знаеш какво е то или пък откъде знаеш, че изобщо има такова нещо? Щом никой не знае какво е то, тогава то на практика не съществува. Но всъщност то съществува на практика. На какво друго са основани оценките? Защо иначе хората ще дават цели състояния за едни неща, а други ще изхвърлят на боклука? Очевидно някои неща са по-добри от други… но какво е това „по-добро“?… И така в кръг и в кръг, навиваш спиралата на мисълта и наникъде не виждаш изход. Какво, по дяволите, е качеството? Какво?
ТРЕТА ЧАСТ
16
Наспали сме се добре с Крис, тази сутрин сме приготвили внимателно раниците и сега се изкачваме по склона на планината от около час. Гората тук, на дъното на каньона, е предимно борова с малко трепетлики и широколистни шубраци. Стръмните стени на каньона се издигат високо над нас и от двете страни. От време на време пътеката излиза на тревист припек и край потока, но скоро отново се връща в плътната сянка на боровете. Пътеката е покрита с мек пружиниращ пласт борови иглички. Много е тихо.
Планини като тази и пътници в планините, както и нещата, дето им се случват в тях, се срещат не само в литературата на дзен, но и в сказанията на всяка по-голяма религия. Наподобяването на физическата планина с духовна, възправена между душата и нейната цел, възниква естествено и леко. Както и тези зад нас в долината, повечето хора стоят лице с лице срещу духовните планини през целия си живот и никога не навлизат в тях, като се задоволяват да слушат разказите на други, които са били там, и по такъв начин избягват трудностите. Някои пътешествуват из планините, придружавани от опитни водачи, които познават най-добрите и най-малко опасните маршрути, но които достигат до местоназначението си. Други, неопитни и недоверчиви, търсят собствени пътища. От време на време някои с воля и късмет успяват — те са малцина. Веднъж стигнали, разбират по-добре от всеки друг, че няма единствен или точно определен брой пътища. Съществуват толкова пътища, колкото отделни души.
Сега искам да поговоря за изследването на Федър във връзка със смисъла на термина качество, едно изследване, на което той гледаше като на път през планините на духа. Доколкото мога да се ориентирам в него, то се състои от две отделни фази.
В първата фаза той не прави опити да даде твърдо систематизирано определение на онова, за което става дума. Тя била щастлива, удовлетворяваща, творческа фаза. Продължила през по-голямата част от времето, в което преподавал в училището, разположено сред долината зад нас.
Втората фаза възникнала в резултат на естествената интелектуална критика спрямо липсата на определение на онова, за което говорел. В тази фаза той прави систематически, твърди определения за това, какво представлява качеството, и изработва огромна йерархична мисловна структура, за да ги подкрепи. Буквално трябвало да обърне земята наопаки, за да стигне до това систематично схващане, и когато свършил, разбрал, че е постигнал едно обяснение за битието и нашето възприемане на битието, по-добро от всяко, съществувало по-рано.