Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Тя стоеше между майка си и Реджина, заобиколена от останалите членове на семейството си. Чад си бе дошъл за погребението, а Едуард, естествено, остана в Лондон, за да може да присъства и той. Въпреки че не стояха в първите редици, Никол бе по-висока от повечето гости и добре виждаше как спускат ковчега в тъмната гробища под параклиса на Стафърд. Виждаше добре и Ейдриън.
Той стоеше в единия край на гроба — в черен костюм, без шапка и с наведена глава. С една ръка придържаше майка си, която безуспешно се опитваше да не плаче. До нея бе маркиз Стафърд, който също ридаеше. Беше наистина напълно смазан.
До тях стоеше доайенът на фамилията, граф Нортъмбърланд, със съпругата и семейството си. Роджър де Уорън бе брат на съпругата на Стафърд. Той беше висок, слаб мъж в средата на седемдесетте, с чисто бяла коса. Придружаваха го втората му съпруга, която бе почти на възрастта на Изабел, трите му сина, техните съпруги и наследникът му, виконт Баретууд, който бе наполовина брат на Изабел. Де Уорън имаха дванайсет внука и всички те също бяха тук. Най-малкият бе само на пет годинки, но се опитваше да изглежда ужасно сериозен.
Зад семейство Де Уорън стояха близките им — Мартиндейл, Хърт и Уъртингтън. В последната група бе и Стейси Уъртингтън, братовчедката на Елизабет, която ридаеше показно в една носна кърпичка.
Погледът на Никол обаче не можеше да се откъсне от Ейдриън. Той изглеждаше ужасно и сърцето й се сви. Беше изпит и бледен, раменете му се бяха прегърбили от изтощение. Бе твърде далеч, за да вижда лицето му, но дори от такова разстояние можеше да почувства болката, която го измъчваше.
Докато стояха там, изпращайки Елизабет в последния й път, Никол забрави всичко, което се бе случило помежду им. Нямаше вече гняв, срам, болка и гордост. В ден като този не можеше да има нищо друго, освен истина — гола, жестока истина. Тя гледаше Ейдриън и сърцето й плачеше заради страданието му. Тя го обичаше, обичаше го истински, безгранично. Ако бяха сами, щеше да отиде при него, да го вземе в прегръдките си като дете и да го държи, да го утеши, да го излекува. Ала те не бяха сами и тя можеше единствено да го гледа и да съпреживява болката му от разстояние. Сърцето му бе разбито. Нейното също.
18
Изминаха три дълги дни след погребението. Никол не излизаше никъде, защото нямаше настроение за светски удоволствия. Все още беше шокирана и опечалена от внезапната смърт на Елизабет, макар че я познаваше съвсем отскоро и далеч не отблизо. А и не ставаше въпрос само за Елизабет. Ставаше въпрос за Ейдриън.
Мислите й бяха изцяло обзети от херцога. Тъжно й беше за него. На погребението, макар че ги разделяше немалко разстояние, тя бе доловила колко е тежка за него тази загуба и напълно споделяше мъката му. Копнееше да го утеши и да облекчи страданието му, нищо че този копнеж се смесваше с болката, породена от съзнанието колко силно е обичал Елизабет. Никол потискаше тази болка, защото сега неговата скръб беше по-важна.
Трябваше да го види. Трябваше да му помогне да преодолее мъката, да му предложи подкрепата си, да му покаже, че независимо от всичко тя е до него. Знаеше, че това не е уместно, не и доколкото повеляваше приличието, но сега Ейдриън се нуждаеше от нея повече от всякога. Чувстваше се объркана, защото не знаеше как да започне разговор с него, но нищо не можеше да я спре да го посети.
След погребението Реджина и Марта бяха излизали и от тях Никол знаеше, че херцогът отказва всякакви покани и не приема посетители. Нея обаче щеше да приеме, сигурна бе в това.
Икономът, набит мъж с масивна челюст, я покани в широкия, сводест вестибюл, пое визитната й картичка, изучи я внимателно и хладно заяви:
— Негова светлост не приема посетители.
— И аз така разбрах — каза Никол и пое дълбоко дъх. — Но аз съм близка приятелка на херцога… Как беше вашето име?
— Удуърд — отвърна той с равен глас.
— Моля ви, Удуърд, кажете на Негова светлост, че съм тук. Той няма да откаже да ме приеме.
Удуърд се поколеба, после кимна и тръгна по коридора. Никол въздъхна. Беше започнала да трепери.
Херцог Клейбъроу беше пиян.
Не видимо и не много пиян, но все пак пиян. Не беше близвал алкохол от четиринадесетгодишен, но днес пи нарочно. Дни наред не бе мигвал и за секунда. Нуждаеше се от сън и беше решен да пие докато заспи. Трябваше да заспи, за да избяга от мъката и угризенията, които заплашваха да го смажат.