През дебрите на Балкана
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дебрите на Балкана». Краткое содержание книги:
— Разкажи ми! Докажи, че е по-велик от Мохамед! Теб мога да те слушам, без да обременявам съвестта си. Ти не си натрапчив проповедник, който иска да ме подмами. Познаваш и исляма, и християнството и няма да ме лъжеш, а ще ми кажеш истината.
«Отсега нататък ще ловиш хора!» За тези думи на Спасителя мислех, като започнах да разказвам. Ковачът имаше право. Намеренията ми към него бяха почтени. Той беше душа Натанаилова, в него нямаше фалш. Беше от онези обикновени хора, които дори и със скромни заложби винаги се стремяха към истината, докато богато надарените духовно пропиляваха силите си в безплодно остроумничене.
Странно пътуване беше това. Аз разказвах, а той безмълвно слушаше. Само от време на време задаваше по някой кратък въпрос или с една дума изразяваше учудването си. Яздехме в бърз тръс и той полагаше големи усилия да се движи редом с мен. Въпреки това повече внимание обръщаше на думите ми, отколкото на коня си или пътя и затова при едно спъване или неочакван скок на жребеца си изгуби едното си стреме, поради което изрече ругатня, която не беше особено подходящо възклицание за разказа ми. Телом се придвижвахме доста бързо напред, а както забелязах, духом или по-скоро духовно също бележехме някакъв напредък.
Изминаха няколко часа. Бяхме се изкачили доста високо в планината, което в такава тъмнина и без път не беше особено лесно. Зад билото отново започнахме да се спускаме надолу, през рядка гора и стръмни склонове. Затова сега напредвахме по-бавно.
— Вярваш ли, че наистина е възкръснал и се е възнесъл на небето? — попита той.
— Да, убеден съм.
— Как може земно тяло да иде на небето? Тялото на нашия Пророк е останало на земята!
— Не ти ли разказах за планината на преображението? И не казва ли вашият Пророк, че Христос се е възнесъл на небето пред очите на апостолите си?
— Да, това е велико чудо. И някога той отново ще се върне, така ли?
— За да съди живите и умрелите. Това го казва и Мохамед. Ще раздава блаженство и проклятие. Не е ли тогава Бог? Няма ли право да е по-велик, по-прекрасен и могъщ от Мохамед, който нито веднъж не е казал, че е съдия!
— Почти го вярвам!
— Почти ли? Само почти? Думите на Христос са истина, както той е самата истина. Той казва за себе си: «Беним вар хепси кувет гьокде топрак юзеринде!» (Притежавам цялата власт и на небето, и на земята!) Казвал ли е вашият Мохамед поне веднъж подобно нещо?
— Не, ефенди. Ще разкажа на жена си и на приятелите си това, което чух от теб. Иска ми се да имам Светото ви писание, бих могъл да го прочета и науча и тогава може би и при мен ще дойде онзи Свети дух, за когото ми разказваш, както някога се е появил на енорията на първата Света петдесетница. Ако човек е жаден, трябва да му се даде вода. Душата също изпитва жажда. Чувствал съм я и съм вярвал, че пия вода, като казвам молитвите си и ходя в джамията. Сега обаче ми се струва, че не съм пил чиста вода, защото твоите думи са по-чисти и освежителни от тези на нашия ходжа. Съжалявам, че си чужденец и че никога вече няма да те видя.
— Ще остана при теб, наистина не телом, но няма да забравиш думите ми. Те остават в сърцето Ти, както семето в земята. Ще покълнат, ще пораснат и ще донесат плодове. И тъй като те обикнах и ти дължа голяма благодарност, ще ти направя един подарък, който ще ти напомня за тази нощ колкото пъти го вземеш в ръка. Можеш да четеш, нали? Това е една книга. Купих я в Дамаск като спомен от града на градините и прохладните води. Чуй как тече освежителната вода и пий, докато четеш! Вземи!
Отворих дисагите, извадих книгата и му я дадох.
— Какво пише в нея? — попита той. — Книга с приказки ли е?
— Не. Няма да намериш вътре приказки, а истината за станалото през вековете. Душата ти е жадна за нея и трябва да я узнаеш. Тази книга е Новият завет и съдържа всичко, което ти разказах, и още много други неща.
Той нададе радостен вик, от който разбрах какво удоволствие му доставяше подаръкът.
— Ефенди — каза той, — този подарък е толкова голям, че не мога да го приема!
— Задръж го в името на Бога! Не съм богат. Книгата не струва много, но съдържа най-голямото богатство, което може да се намери на земята — а именно: пътя към блаженството. Светият апостол казва, че в това писание трябва да се търси и изследва, защото то съдържа вечния живот. Открий вечния живот! Желая ти го от цялото си сърце.
Положих големи усилия, докато го накарам да престане с бла годарствените си излияния. И той сигурно щеше да продължи да ги прави, ако не му бе попречило и нещо друго.