Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Ще върна булдозера на фирмата, която ни го даде под наем. Имаш ли нужда от нещо, което да донеса от града?
- Не. Имаме всичко необходимо.
На път за Колдуел, с машината в каросерията на пикапа, О. имаше достатъчно причини да е в добро настроение. Строежът на сградата вървеше добре. Групата го приемаше за свой водач. Господин X. не беше повдигал отново въпроса за отряд Бета. Но не, той се чувстваше... мъртъв. Каква ирония! Та нали вече три години не бе жив.
Само веднъж досега се бе чувствал по този начин.
Мразеше живота, който водеше в Сиукс сити, преди да стане лесър. Беше завършил някак си гимназия, но нямаше пари да отиде дори в държавен колеж, така че възможностите му за професия и кариера бяха силно ограничени. Работата му като охранител в бар отговаряше на физическите му данни и на склонността му към насилие, но не бе особено интересна. Пияните не бяха склонни да влизат в разпри, а да проснеш на пода някой, който се с наквасил до безпаметство и бездруго не може да стои на краката си, не бе по-забавно от това да налагаш с юмруци крава.
Единственото хубаво в онзи период беше, че срещна Дженифър. Тя го беше спасила от безсмисленото еднообразие на ежедневието му и заради това той я обичаше. Тя правеше живота му драматичен, вълнуващ и непредсказуем. И всеки път, когато изпаднеше в едно от своите състояния на ярост, тя отвръщаше на ударите му, макар да бе по-дребна и да кървеше повече. Така и не разбра дали го удряше, защото бе прекалено глупава и не проумяваше, че накрая той винаги печели, или защото бе свикнала с побоите, нанасяни й от баща й. Независимо дали беше проява на глупост или на навик, той издържаше на всичките й удари и после я просваше на земята. Да се грижи с нежност за нея след преминаването на умопомрачителния гняв, бяха едни от най-хубавите моменти в живота му.
Но като всички добри неща, и това имаше край. Господи, колко силно му липсваше тя! Единственият човек, който разбираше, че любовта и омразата съжителстват мирно в сърцето му. И който можеше да се справи и с двете чувства едновременно Споменът за дългата й черна коса и стройното й тяло извикваше такъв болезнен копнеж у него, че едва ли не усещаше присъствието й до себе си.
С навлизането в Колдуел се замисли за проститутката от онзи ден. Накрая му даде онова, което му бе необходимо, макар да се бе наложило да заплати с живота си за това. И докато шофираше сега по улиците на града, той се оглеждаше за ново попадение. За нещастие, беше много по-трудно да се сдобиеш с брюнетка, отколкото с блондинка. Може би трябваше да купи перука и да кара курвите да си я слагат.
След това се замисли на колко ли души бе отнел живота досега. Първият път беше убил при самоотбрана. Вторият път беше грешка. Но третото убийство беше извършил съвсем хладнокръвно. Но времето, когато се засели на Източното крайбрежие, криейки се от закона, вече знаеше това - онова за смъртта.
Дженифър току - що си бе отишла от този свят и болката в гърдите му беше прясна и мъчителна. И ако не успееше да се справи с нея, накрая щеше да го унищожи. Присъединяването му към обществото беше истинско чудо. То го бе спасило от усещането, че няма корени, беше му дало цел, върху която да се концентрира, бе послужило за отдушник на агонията му.
Но сега всички тези преимущества бяха вече минало и той се чувстваше празен. Точно както и преди пет години в Сиукс сити, преди да срещне Дженифър.
Е, почти по същия начин, помисли си господин О. и спря пред агенцията за строителна техника.
Защото по онова време все още беше жив.
- Излезе ли от ваната?
Мери се засмя, притисна телефона към другото си ухо и зарови глава още по-дълбоко във възглавниците. Беше малко след четири часа.
- Да, Рейдж.
Не можеше да си спомни да е имала в живота си друг такъв ден, посветен на удоволствията. Беше спала до късно. С храна - та й донесоха книги и списания. И джакузито, разбира се.
Сякаш се намираше в спа център. Е, само дето телефонът звънеше непрекъснато. Не знаеше колко пъти й се бе обадил.
- Донесе ли ти Фриц онова, за което го помолих?
- Но как е намерил пресни ягоди през октомври?
- Имаме си начини.
- И цветята са прелестни. - Погледна букета от рози, син напръстник и лалета. Пролетта и лятото, събрани в кристална ваза. - Благодаря ти.
- Радвам се, че ти харесват. Иска ми се да можех да изляза да ги избера сам. Щеше да ми достави удоволствие да открия най-съвършените. Исках да бъдат ярки и с прекрасен аромат.