Вечна любов

- АХ, ПО ДЯВОЛИТЕ, Ви, убиваш ме.

Бъч О’Нийл ровеше из чекмеджето, в което държеше чорапите си. Търсеше такива от черна коприна, а намираше единствено бели памучни. А, ето! Издърпа един официален чорап, подходящ за вечерно облекло. Което не беше достатъчно за триумф.

- Ако те убивах, ченге, чорапите щяха да са последната ти грижа.

Бъч хвърли поглед на съквартиранта си. Почитателят на Ред Сокс. Неговият... е, единият от двамата му най-добри приятели.

И двамата, както се оказа, бяха вампири.

Вишъс, току - що излязъл изпод душа, беше омотал хавлия на кръста си, мускулите на гърдите и ръцете му изпъкваха. Нахлузваше на лявата си ръка черна кожена ръкавица, чието предназначение беше да скрие татуировката.

- Налагаше ли се да вземеш копринените ми черни чорапи?

Вишъс се усмихна, кучешките му зъби проблеснаха на фона на козята му брадичка.

- Чувствам се страхотно с тях.

- Защо не помолиш Фриц да ти купи някой и друг чифт?

- Той е прекалено зает да задоволява твоите изисквания към облеклото, човече.

Е, добре, напоследък Бъч наистина беше открил у себе си внезапна любов към Версаче, което беше нещо ново за него. Но едва ли бе толкова трудно да се доставят няколко допълнителни чифта копринени чорапи...

- Ще го помоля от твое име.

- Ти си истински джентълмен! - Ви отметна назад черната си коса. Татуировките на лявото му слепоочие се показаха, след това отново се скриха от погледа.

- Ще имаш ли нужда от кадилака тази вечер?

- Да, благодаря. - Бъч напъха босите си ходила в обувките „Гучи".

- Което означава, че ще се видиш с Мариса?

Бъч кимна.

- Трябва да разбера какво става. По един или друг начин.

Имаше чувството, че ще бъде по другия.

- Тя е свястна жена.

Със сигурност беше такава, което вероятно беше причината да не отговаря на телефонните му обаждания. Бившите ченгета, почитатели на скоча, не бяха най-желаният избор за жените - било то представителки на човешкия род или на вампирите. А фактът, че не принадлежеше към нейния вид, не му помагаше никак.

- Е, ченге, ние двамата с Рейдж ще обърнем по няколко в „Едноокия". Ела при нас, когато приключиш...

Силни удари, като че ли някой блъскаше по входната врата с таран, ги накараха да обърнат глави. Ви вдигна хавлията по-нагоре.

- По дяволите, ще трябва да научим тази фурия да използва звънеца.

- Опитай се ти да поговориш с него. Мен не иска да ме чуе.

- Рейдж няма да чуе когото и да било.

Ви побърза да отвори. Ударите престанаха, а Бъч посвети вниманието си на огромната си колекция вратовръзки, чиито брой непрекъснато се увеличаваше. Избра светлосиня копринена „Бриони", вдигна яката на бялата си риза и направи елегантен възел. Докато вървеше към всекидневната, дочуваше фрази от разговора на Рейдж и Ви обсъждаха нашумялата песен на Тупак Шакур „Още ли си падаш по мен? "

Бъч се засмя. В живота си се беше сблъсквал с какви ли не ужасяващи неща, но и през ум не му беше минавало, че ще споделя жилището си с шестима воини вампири. Нито че ще бъде въвлечен в борбата им да запазят своя изчезващ вид. Но ето, че се чувстваше част от Братството на черния кинжал. Той, Вишъс и Рейдж бяха страхотна тройка.

Рейдж живееше в основната сграда в срещуположната част на двора заедно с останалите от братството, но тримата прекарваха повече време в малката къща до външната порта, където нощуваха Ви и Бъч. Дупката, както я наричаха, беше по-уютна от всички коптори, които Бъч беше обитавал досега. Двамата с Ви разполагаха с две спални, две бани, малка кухня и всекидневна, обзаведена в очарователен, постмодерен стил: два кожени дивана, телевизор с плазмен екран, джага. И спортни сакове, захвърлени къде ли не, което придаваше на дома им вид на студентска квартира.

Бъч влезе във всекидневната и веднага беше впечатлен от вечерния тоалет на Рейдж: черно кожено палто до глезените, черен потник и черни кожени панталони. Носеше обувки с дебели подметки, които придаваха допълнителна височина на двуметровия му ръст. В това облекло вампирът беше неустоимо привлекателен. Дори за доказано хетеросексуалния Бъч.

Кучият син беше толкова сексапилен, че можеше да победи дори законите на природата. Русата му коса беше подстригана късо на тила и оставена дълга отпред. Очите му бяха синьо - зелени, с цвета на океанските води край Бахамските острови. А лицето му би накарало Брад Пит да се чувства като кандидат за „Пълна промяна".