Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Джон поклати ожесточено глава и сведе поглед. Инстинктът му подсказваше да се скрие в апартамента си, но не искаше този мъж да знае къде живее.
Чу гърлен смях.
- Нещо ми изглеждаш блед, момче.
Джон побягна. Втурна се надолу по стълбите и изхвръкна на улицата. Затича с всички сили, зави вляво зад ъгъла и продължи. Бягаше и бягаше, докато накрая не му остана дъх да напра - ви и крачка повече. Скри се в пролуката между една тухлена сграда и кофа за боклук и задиша тежко.
В сънищата си се виждаше как се бие с облечени в черно мъже, чиято кожа и коса са неестествено бели, а очите - бездушни.
Моите врагове.
Трепереше толкова силно, че едва успя да пъхне ръка в джоба си. Извади двайсет и пет цента и стисна монетите толкова силно, че се забиха в дланта му. Когато отново задиша нормално, подаде глава иззад кофата за боклук и огледа уличката. Нямаше никого наоколо. Не се чуваше и шум от тежки и бързи стъпки по асфалта.
Врагът му не го беше разпознал.
Излезе от скривалището си и бързо отиде до далечния ъгъл.
Уличният телефон беше покрит с графити, обаче той знаеше, че работи, защото често се обаждаше на Мери оттук. Пусна монетите в процепа и набра номера, който му бе дал Тормент.
След първото позвъняване се включи гласовата поща и електронен глас започна да изрежда набраните от него цифри.
Джон изчака сигнала за съобщение. И подсвирна.
28
Точно преди зазоряване Мери чу мъжки гласове в коридора. Вратата се отвори и сърцето й подскочи в гърдите. Рейдж изпълни рамката, но говореше някой друг.
- Господи, свадата на излизане от бара си я биваше. А ти беше истински демон.
- Знам - измърмори Рейдж.
- Невероятен си, Холивуд, и то не само в ръкопашните схватки. Онази жена...
- Ще говорим по-късно, Фюри.
Вратата се затвори и светна лампата в гардероба. От шумовете, които долавяше, тя предположи, че оставя оръжията си. Той излезе и си пое въздух на пресекулки.
Мери се престори на заспала. Рейдж се поколеба, застанал в долния край на леглото, после отиде в банята. Тя чу водата от душа и се замисли за онова, което той отмиваше от себе си - секс и бой.
Особено ясно си представи секса.
Покри лицето си с длани. Днес щеше да си отиде у дома. Щеше да опакова багажа си и да си тръгне. Той не можеше да я застави да остане - тя не беше негова отговорност само защото според него беше така.
Водата спря да тече.
Тишината в стаята я потискаше и сякаш изсмукваше всичкия въздух. Не можеше да диша. Задъхваше се, задушаваше се... Отметна завивките и се втурна към вратата. Хвана здраво бравата и се опита да освободи ключалката. Натискаше и дърпаше с всички сили, а косата й се развяваше около лицето.
- Мери - каза Рейдж иззад нея.
Тя подскочи и започна да се бори още по-яростно с вратата.
- Пусни ме. Трябва да изляза... Не мога да остана тук, в тази стая, с теб. Не мога да бъда... с теб. - Усети ръцете му върху раменете си. - Не ме докосвай.
Запрепъва се из стаята и накрая се сви в далечния ъгъл, осъзнала, че няма къде да отиде и няма начин да избяга. Той стоеше пред вратата. Имаше чувството, че волята му я държи заключена.
Хваната в капан, скръсти ръце пред гърдите си и се подпря на стената, за да не се свлече на пода. Не знаеше какво ще направи, ако отново я докосне.
Той дори не се опита.
Седна на леглото с хавлия, омотана на кръста, и все още мокра коса. Прокара длан по лицето и брадичката си. Изглеждаше ужасно, но тялото му все още бе най-красивото нещо, което бе виждала. Представи си ръцете на други жени да хващат мощните му рамене - точно като нея. Видя го да доставя удоволствие на други тела, както на нейното.
Разкъсваше се между желанието да благодари на Бога, че не е спала с него, и разочарованието, че след като бе имал толкова много жени, отказваше да прави секс с нея.
- Колко бяха? - запита. Гласът й бе толкова дрезгав, че едва се долавяха думите й. - Кажи ми, хубаво ли ти беше? Не се налага да питам дали на тях им е харесало. Знам колко умел любовник си.
- Сладка... Мери - прошепна той. - Ако ми позволиш да те прегърна, ще го направя. Господи, в този момент съм готов да убия, за да те взема в прегръдките си.
- Никога повече не се приближавай до мен! Е, колко бяха? Две? Четири? Шест?
- Наистина ли искаш да знаеш подробности? - Гласът му бе нежен и толкова тъжен, че всеки миг щеше да се прекърши. Неочаквано и рязко оброни глава на гърдите си. Имаше вида на съсипан от мъка човек. - Не мога... Няма да излизам повече, за да върша такива неща. Ще намеря друг начин.