Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Момчета, вие сте като компания стари моми, наистина.
- Щом не можеш нито да правиш секс с твоята жена, нито да влезеш в битка, каква алтернатива имаш?
- Не се предполага да съм в такова състояние. - Завъртя глава в опит да намали напрежението в раменете и врата си. - Не е такъв механизмът на проклятието. Освен това съвсем скоро претърпях промяна. Не би трябвало да се повтори толкова скоро...
- Предположението е едно, реалността - съвсем друго. Не си добре, братко. И знаеш какво трябва да направиш, за да излезеш от него, нали?
Мери чу вратата да се отваря и се събуди. Беше замаяна, дезориентирана. Господи, отново бе имала треска през нощта.
- Рейдж? - измърмори неясно.
- Да, аз съм.
Помисли си, че гласът му звучи ужасно. Беше оставил вратата отворена, така че вероятно нямаше да остане дълго. Може би все още й беше ядосан заради последния им разговор по телефона.
Откъм гардероба се чу подрънкването на нещо метално и шумолене на плат. Може би обличаше чиста риза. Излезе и тръгна направо към коридора, а дългото му кожено палто се развяваше след него. Мисълта, че ще излезе отново, без да се сбогува с нея, беше шокираща.
Той хвана бравата на вратата и се спря. Светлината от коридора падаше върху русата му коса и широките му рамене. Профилът му тънеше в мрак.
- Къде отиваш? - попита тя и седна в леглото.
Настъпи дълга тишина.
- Излизам.
Запита се защо гласът му звучи така, сякаш се извинява. Тя нямаше нужда от бавачка. Щом имаше работа... О... да. Жени. Отиваше да търси секс.
В сърцето й повя хлад. Почувства се още по-нещастна, след като хвърли поглед на красивия букет цветя, който й бе подарил. Господи, повдигаше й се от мисълта, че ще докосва друга така, както нея.
- Мери... съжалявам. Тя прочисти гърлото си.
- Недей. Между нас няма нищо, така че не очаквам да промениш навиците си заради мен.
- Това не е навик.
- О, да. Съжалявам. Пристрастяване. Поредната дълга пауза.
- Мери, аз... Ако имаше друг начин...
- Да се направи какво? - Махна с ръка. - Не ми отговаряй.
- Мери...
- Недей, Рейдж. Не е моя работа. Просто излез.
- Мобилният ми телефон ще бъде включен, ако...
- Да. Наистина ще ти се обадя.
Той я гледа втренчено секунда. А после черната му сянка изчезна през вратата.
27
Джон Матю измина пеша пътя от заведението на Мо до дома си, следвайки полицейския патрул, който обикаляше района в три и половина. Ужасяваше се от часовете до зазоряване. Да стои бездеен у дома си, щеше да го накара да се чувства като в клетка, но беше прекалено късно да е навън, по улиците, съвсем сам. Но... Господи, беше така неспокоен, че едва ли не усещаше вкуса на тревогата в устата си. И изпитваше болка от факта, че няма с кого да поговори.
Наистина имаше нужда от съвет. Откакто Тор си беше тръгнал от дома му, мислите му нямаха покой - непрекъснато се питаше дали бе постъпил правилно или не. Повтаряше си, че бе направил каквото е необходимо, но съмнението продължаваше да го гложди.
Искаше му се да открие Мери. Предната нощ бе отишъл до къщата й, но тя беше тъмна и заключена. Не беше давала дежурство и на горещата линия. Като че ли беше изчезнала. Тревогата за нея само засилваше нервността му.
Като наближи сградата, в която живееше, видя камион отпред. Каро-серията му беше пълна с кутии. Изглеждаше така, сякаш някой се нанася.
Оглеждайки товара, Джон си помисли, че е доста странно това да става посред нощ.
Забеляза, че наоколо няма никого. Надяваше се собственикът да се върне скоро. Защото в противен случай можеше да се раздели с вещите си.
Влезе във входа и се заизкачва по стълбите, без да обръща внимание на угарките от цигари, празните кутии от бира и смачканите опаковки от чипс. Като стигна площадката на втория етаж, присви очи. Нещо беше разлято по целия коридор. Тъмночервена течност...
Кръв.
Подпря се на перилата и втренчи поглед в своята врата. В средата имаше по-светъл кръг, като че ли нечия глава се беше... Но после видя счупената тъмнозелена бутилка. Червено вино. Просто червено вино. Поредната кавга на двойката алкохолици от съседния апартамент беше станала в коридора.
Отпусна рамене.
- Извинявай - каза неясно някой над него. Направи крачка встрани и вдигна поглед. Тялото му се скова. Едрият мъж, застанал на горната площадка, беше облечен в черни панталони и кожено яке. Косата и кожата му бяха съвсем бели, бледите му очи светеха странно.
Зло. Жив мъртвец.
Враг.
- Каква е тази каша на вашия етаж? - възкликна той и изгледа Джон с присвити очи. - Някакъв проблем?