Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Чу прошумоляването на чаршафите. Усети раздвижването на матрака. А после пръстите й го погалиха по рамото. Постара се да не издаде трепването си.
- Къде си направи тази татуировка? - прошепна и проследи очертани-ята на проклятието. - Майсторството е необикновено.
Цялото му тяло се напрегна, тъй като усещаше съвсем ясно къде тя докосва звяра. Сега ръката й се беше спряла на левия му преден крак, а той го знаеше, защото собственият му крайник тръпнеше.
Затвори очи. Чувстваше се като в капан - уловен някъде между удоволствието от докосването й и съзнанието, че флиртува с гибелта си. Вибрациите и огънят, който го изгаряше, се засилваха и извикваха на бял свят най-тъмните му и разрушителни страсти.
Пое си въздух през зъби, докато тя галеше хълбока на звяра.
- Кожата ти е толкова гладка - каза Мери и прокара длан по гръбнака му.
Замръзнал, неспособен дори да диша, той се молеше да постигне самоконтрол.
- И... е, няма значение. - Отдръпна ръката си. - Мисля, че е красив.
Оказа се върху нея още преди да е осъзнал, че е помръднал. И не беше джентълмен. Пъхна със сила бедрото си между краката й, прикова ръцете й над главата, покри устата й със своята. Тя изви тяло в дъга към него, а той сграбчи нощницата й и я вдигна нетърпеливо и грубо нагоре. Щеше да я обладае. Сега, в този момент и в собственото си легло - точно както искаше.
А тя щеше да бъде съвършена.
Бедрата й отстъпиха пред натиска му и се разтвориха широко. Подканваше го, подлудяваше го. Произнесе името му с дрезгав шепот. Този тих и нежен звук предизвика у него разтърсващи тръпки, които замъглиха зрението му. По ръцете и краката му плъзнаха горещи пулсации. Бе обзет от една - единствена мисъл - да я вземе. Събудени бяха животинските му инстинкти, не му беше останала и капка цивилизованост. Беше като подивяло животно и...
Беше на ръба на унищожителната експлозия - предвестник на прокля-тието.
Ужасът му даде сили да скочи от леглото. Запрепъва се несигурно из стаята и се удари в стената.
- Рейдж!
Той се отпусна тежко на пода и покри лицето си с треперещи ръце. Знаеше, че зениците му са побелели. Тялото му се тресеше толкова силно, че думите излизаха от устата му на пресекулки.
- Изгубил съм си ума... Това е... По дяволите, не мога... Трябва да стоя далеч от теб.
- Защо? Не искам да спираш... Той я прекъсна.
- Умирам от желание по теб, Мери. Така дяволски съм... жаден за теб. Но не мога да те имам. Няма да те... взема.
- Рейдж! - извика тя така, сякаш искаше да достигне до съзнанието му. - Защо?
- Ти не ме желаеш. Повярвай ми, наистина не ме искаш такъв.
- Не е така, по дяволите.
Нямаше да й каже, че звярът в него се надига, готов да излезе на бял свят. Предпочиташе да предизвика у нея отвращение, отколкото страх.
- Само тази седмица вече съм бил с осем различни жени. Настъпи дълга тишина.
- Мили... Боже!
- Не искам да те лъжа. Никога. Така че, нека бъдем наясно. Правя доста анонимен секс. Бил съм с толкова много жени, които въобще не са ме интересували. И не искам да си помислиш, че някога бих те използвал по този начин.
Усещаше, че зениците му отново са черни, затова я погледна.
- Кажи ми, че поне практикуваш безопасен секс - прошепна тя.
- Когато жените ме помолят, да. Очите й мятаха мълнии.
- А когато не го направят?
- Не мога да прихвана дори обикновен грип от тях. Нито СПИН, хепатит С или някоя друга болест, предавана по полов. Човешките вируси не могат да ни засегнат.
Тя издърпа завивките до брадичката си.
- А как можеш да си сигурен, че не са забременели? Или хората и вампирите...
- Възможно е двете раси да имат поколение, но се случва рядко. А за мен е очевидно кога жената може да забременее. Подушвам го. Ако е в такъв период или е близо до него, не правя секс с нея. Въобще. Децата ми, когато реша да имам, ще се родят в безопасност в моя собствен свят. И ще обичам майка им.
Мери извърна поглед. Очите й бяха стъклени, невиждащи. Той вдигна поглед, за да разбере в какво се е втренчила. В картината на Мадоната с младенеца, окачена над шкафа.
- Радвам се, че беше откровен с мен - каза тя накрая. - Но защо трябва да бъде с непознати? Защо да не е с някого, когото... Всъщност не ми отговаряй. Не е моя работа.
- Предпочитам да бъде с теб, Мери. За мен е... мъчение да не съм в теб. Желая те толкова силно, че е непоносимо. - Издиша шумно. - Но можеш ли искрено да ми заявиш, че ме желаеш сега? Макар че... По дяволите, дори да ме искаш, има и нещо друго. И преди ти казах, че имаш страшно въздействие над мен. Страхувам се, че ще изгубя контрол. Никоя друга жена не ме е карала да се чувствам така.