Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Членовете на отряд Бета, които бяха изпратени снощи в парка, имаха добри перспективи. Не ми се иска да мисля, че си изклал конкурентите си...
- Някой от братята...
- Да, били са нападнати от член на братството. Точно така. Има обаче нещо странно. Братята винаги се стараят да намушкат врага в гърдите, за да се разпадне тялото. Но момчетата от Бета са били оставени да умрат от раните си. Били са в толкова тежко състояние, че когато е дошло подкреплението, не са могли да отговорят на нито един въпрос. Така че никой не знае какво се е случило.
- Не съм бил в парка и вие го знаете.
- Така ли?
- По дяволите...
- Внимавай как говориш. И какво правиш. - Господин X. присви толкова силно бледите си очи, че заприличаха на цепки. - Знаеш на кого ще се обадя, ако се наложи отново да те накажа. А сега се залавяй за работа. Ще се видим с теб и останалите бойци на сутрешната проверка.
- Мислех, че електронната поща е за това - процеди О. през стиснатите си зъби.
- Отсега нататък ти и твоят екип ще се явявате лично. Миниванът потегли, а О. втренчи поглед в нощта, заслушан в
шумовете, характерни за строителните работи. Би трябвало да кипи от гняв. А той бе просто... уморен.
Господи, не му беше останал ентусиазъм за работа. Не можеше дори да се вбеси от глупостите на господин X.
Всякакво вълнение му бе отнето.
Мери хвърли поглед на електронния часовник. Показваше 1:56. До зазоряване имаше още много часове, а не можеше да мигне. Затвореше ли очи, виждаше всичките онези оръжия, които Рейдж беше взел със себе си.
Легна по гръб. Мисълта, че може да не го види отново, бе така обезпокоителна, че не й позволяваше да анализира чувствата си. Просто ги приемаше, макар да я терзаеха, и се надяваше на някакво облекчение.
- Просто наметни някой от моите халати. - Отиде до шкафа и извади дреха от мека черна материя с размерите на палатка. Харесва ми идеята да носиш нещо мое.
Помогна й да се облече, а на лицето му играеше самодоволна мъжка усмивка. Тя й казваше, че му принадлежи. И, по дяволите, перфектно му подхождаше.
Когато приключиха с леката среднощна закуска и се върнаха в стаята му, Рейдж откри, че му е трудно да се концентрира. Странното жужене отново го изпълваше, беше по-лошо от всякога. Беше силно възбуден, тялото му гореше в пламъци и той се страхуваше, че кръвта във вените му ще пресъхне.
Мери се върна в леглото, а той взе набързо душ и се запита дали не е по-добре да облекчи ерекцията си, преди да се върне в стаята. Членът му беше твърд, силно напрегнат и страшно го болеше, а водата, която
Господи, искаше й се да може да върне времето назад. И отново да стигнат до момента, в който той се приготвяше да излезе. Тя щеше да го прегърне здраво. И да му изнесе строга лекция как да се пази, макар да не знаеше нищо за бойните изкуства, а той да беше майстор в битките, или поне тя се надяваше да е така. Просто не искаше нищо да го застрашава...
Внезапно вратата се отключи. Още докато се отваряше, русата коса на Рейдж проблесна на светлината, която нахлу откъм коридора.
Мери скочи от леглото, прекоси бързо стаята и се хвърли в прегръдките му.
- О, какво, по... - Той я обгърна и я повдигна. Притисна я до себе си, влезе и затвори вратата. Остави я да се плъзне надолу по тялото му. - Добре ли си?
Краката й докоснаха пода и тя се върна в реалността.
- Мери?
- О, да... да, добре съм. - Направи крачка встрани. Огледа се. И силно се изчерви. - Просто съм... да, ще си легна пак.
- Почакай малко. - Рейдж съблече дългото си кожено палто, свали кобура от гърдите си, после и колана. - Ела при мен. Хареса ми как ме посрещаш у дома.
Разпери широко ръце и тя се сгуши между тях, притисна се силно в него, долови дишането му. Тялото му беше топло и от него се излъчваше прекрасен мирис - на свеж въздух и чиста пот.
- Не очаквах да си будна - прошепна той и прокара длан нагоре и надолу по гърба й.
- Не можах да заспя.
- Казах ти - тук си в безопасност, Мери. - Пръстите му се спряха в основата на врата й и започнаха да я масажират. - По дяволите, напрегната си. Сигурна ли си, че си добре?
- Да. Наистина.
Ръката му престана да се движи.
- Някога отговаряла ли си искрено на този въпрос?
- Току - що. - Приблизително.
Той поднови ласките.
- Ще ми обещаеш ли нещо?
- Какво?
- Ще ми кажеш ли когато не си добре? - В гласа му долови закачлива нотка. - Знам, че си силна, така че няма да се тревожа прекалено. И ти не трябва да се безпокоиш, че ще полудея от тревога.