Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Какъв? - запита остро тя. - След като със сигурност няма да спиш с мен, възнамеряваш да използваш ръката си, може би?
Той си пое дълбоко дъх.
- Помниш ли татуировката на гърба ми? Тя е част от мен.
- Нищо няма значение. Ще си тръгна днес.
Той обърна глава към нея.
- Не, няма.
- Напротив.
- Ще ти дам тази стая. Няма да ме виждаш. Но никъде няма да ходиш.
- И как ще ме спреш? Ще ме заключиш тук?
- Ако се налага, да.
Тя трепна.
- Не говориш сериозно.
- Кога е следващият ти преглед?
- Не е твоя работа.
- Кога?
Силният му гняв охлади малко чувствата й.
- В... сряда.
- Ще се погрижа да отидеш.
Тя го гледаше втренчено.
- Защо постъпваш така с мен?
Раменете му се повдигнаха и спуснаха.
- Защото те обичам.
- Моля?
- Обичам те.
Самоконтролът на Мери се изпари, пометен от пристъп на силен гняв, който я накара да онемее. Обичаше я? Та той дори не я познаваше. А и спеше с други жени... У нея закипяха ярост и разочарование, защото си представи как прави секс с някоя друга.
Изведнъж Рейдж скочи от леглото и тръгна към нея. Като че ли долавяше ясно чувствата й и те му бяха дали енергия.
- Знам, че си ядосана и уплашена, че изпитваш болка. Изкарай си го на мен. Мери. - Хвана я през кръста, за да й попречи да избяга. Въпреки това тя се опита да се отскубне. - Позволи ми да взема болката ти. Да я усетя. Удари ме, ако трябва.
По дяволите, изкушаваше се да го направи. Това като че ли бе единственият начин да пренасочи гнева, който я изпълваше. Обаче не беше животно.
- Не. А сега ме пусни!
Той я хвана за китката, а тя се опита да се освободи, като включи в борбата цялото си тяло. Противопоставяше се, докато накрая не й се стори, че ръката й ще излезе от ставата. Рейдж я обуздаваше с лекота и въртеше дланта й така, че свитите й пръсти да са винаги обърнати към него.
- Използвай ме, Мери. Нека поема болката ти. - С бързо движение той се одраска по гърдите с ноктите й, а после обхвана лицето й с длани.
- Нека аз кървя вместо теб... - Устните му погалиха нейните. - Освободи се от гнева си.
И, Господи, тя го ухапа. По долната устна. Просто заби зъби в плътта му.
Усети греховна сладост върху езика си, а Рейдж нададе стон на одобрение и притисна тялото си в нейното. По вените й потече нова, неспокойна енергия - като да беше яла прекалено много шоколад. Мери извика.
Ужасена от стореното, уплашена от онова, което можеше да последва, започна отново да се бори с него. Обаче той я удържаше с лекота, целуваше я, и отново и отново й повтаряше, че я обича. Твърдата му и гореща възбуда се притискаше в корема й през хавлията, търкаше се в нея и й обещаваше плътското удоволствие, което не искаше, макар и да се нуждаеше от него. И това продължи, докато накрая тялото й не започна да пулсира и да се свива от копнеж.
Желаеше го... макар да знаеше, че е имал други жени. Дори тази нощ.
- О, Господи... не... - Завъртя рязко глава встрани, обаче той хвана брадичката й и обърна лицето й към себе си.
- Да, Мери... - Целуна я диво, езикът му се стрелна в устата й. - Обичам те.
Нещо в нея се обърна и тя го отблъсна, наведе се и се отскубна от хватката му.
Но вместо да побегне към вратата, го гледаше втренчено, безмилостно.
От четирите рани от одраскване на гърдите му струеше кръв. Беше зачервен и дишаше тежко.
Тя протегна ръка и дръпна хавлията, която го закриваше.
Бе шокиращо възбуден. Ерекцията му беше пренапрегната, огромна.
И в бездиханния миг, настанил се между тях, тя възненавидя гладката му, съвършено неокосмена кожа, стегнатите му мускули, дяволската му красота. А най-силно се отвращаваше от гордия му с размерите си сексуален инструмент, който той използваше толкова много.
И пак го желаеше.
Ако имаше поне малко здрав разум, щеше да се отдръпне от Рейдж. Да се заключи в банята. По дяволите, щеше да е ужасена дори само от големината му. Обаче беше вбесена и изгубила самоконтрол. Хвана втвърдената му плът с едната си ръка, а топките му - с другата. И двете й длани бяха добре запълнени Той отметна глава назад, жилите на врата му се напрегнаха и изпъкнаха, дъхът излизаше на пресекулки измежду устните му.
Вибриращият му глас изпълни стаята.
- Прави каквото искаш. О, Господи, обичам те.
Тя го отведе грубо до леглото и го пусна само за миг, колкото да го блъсне върху матрака. Той падна върху разбърканите завивки по гръб, с разперени ръце и крака като че ли се предаваше в ръцете й без никакви задръжки.