Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Мисията е изпълнена.
Чу мъжки гласове на заден фон. И този на Рейдж, приглушен.
- Ченге, имаш ли нещо против да използвам спалнята ти? Имам нужда от усамотение.
Отговорът беше неясен, но после чу затварянето на врата.
- Мери - каза Рейдж отново с провлечен дрезгав глас. - В леглото ли си?
Тялото й се оживи и се сгорещи.
- Да.
- Липсваш ми.
Отвори уста, но от нея не излезе нито звук.
- Още ли си на телефона, Мери? - Тя въздъхна, а той каза: - Това не звучи добре. Да не би да съм бил прекалено откровен?
Само тази седмица съм спал с осем различни жени. О, Господи. Не искаше да се влюбва в него. Не можеше да си го позволи.
- Мери?
- Просто недей... да ми казваш такива неща.
- Така се чувствам.
Тя не отговори. Какво би могла да каже? Че се чувства по същия начин? Че й липсва, макар да й се обажда на всеки час? Беше самата истина, но не я изпълваше с радост. Той беше прекалено красив... и, по дяволите, когато ставаше въпрос за любовници, можеше да сложи в джоба си дори Уилт Чембърлейн*. Така че, дори да бе напълно здрава, това щеше да я направи нещастна. А като се имаше предвид ситуацията, беше ли изобщо разумно?
* Уилтън Чембърлейн (1936 - 1999) - американски баскетболист, известен с твърдението си, че е правил секс с повече от 20 000 жени. - Бел. прев.
Не, абсурдно беше да се привърже емоционално към него. Мълчанието се проточи и той изруга.
- Тази вечер имаме много работа. Не знам кога ще се върна, но знаеш как да ме намериш, ако имаш нужда от мен.
Връзката прекъсна. Тя се почувства ужасно. И разбра, че намерението й да се държи на разстояние е напълно безсмислено.
26
Рейдж заби здраво крака в земята и се огледа. Нищо. В гората беше спокойно. Нито чуваше, нито подушваше лесъри. Нямаше признаци тук да е стъпвал някой през последните години. Същото беше и с останалите места, които бяха разгледали.
- Какво правим тук, по дяволите? - измърмори той, макар да знаеше отговора.
Миналата нощ Тор беше попаднал на лесър в сравнително уединен и безлюден участък на шосе 22. Убиецът карал спортен мотоциклет и успял да се скрие в гората, но изтървал късче хартия, което се бе оказало много полезно за тях, защото съдържаше списък на големи парцели за продан в околностите на Колдуел.
Днес Бъч и Ви бяха проучили всеки имот, продаден през последните дванайсет месеца в покрайнините на града. Оказа се, че са били извършени около петдесет сделки. Досега Рейдж и Ви бяха посетили пет от парцелите. Близнаците бяха заети със същото - оглеждаха останалите. Междувременно Бъч беше в Дупката и обобщаваше информацията, чертаеше карти и търсеше някаква нишка, за която да се хванат. Щяха да са им необходими две нощи, за да огледат всички парцели, а трябваше да наблюдават и къщата на Мери.
Рейдж закрачи из гората с надеждата някои от сенките да се окажат лесъри. Клоните на дърветата го вбесяваха, защото раздвижвани от вятъра, създаваха илюзия за нечие присъствие.
- Къде са тези копелета?
- Спокойно, Холивуд. - Ви поглади брадичката си и подръпна шапката си, на която беше изписано името на любимия му отбор „Ред Сокс". - Напрегнат си тази вечер.
Меко казано. Беше на път да излезе от кожата си. Надяваше се, че ще се чувства по-добре, ако през деня стои далеч от Мери, а залагаше много и на евентуална битка тази нощ. Освен това разчиташе, че липсата на сън ще допринесе допълнително за изтощението му.
Е, да, но ето че нямаше късмет. Желаеше отчаяно Мери. Копнежът му по нея се засилваше и вече не зависеше от това дали е близо или далеч от нея. Все още не бяха открили никакви лесъри. А четирийсет и осем часовото безсъние го правеше само още по-агресивен.
Вече беше три часът сутринта. Не можеше да чака повече облекчението, от което така отчаяно се нуждаеше и което би му донесла схватката. По дяволите...
- Рейдж. - Ви размаха облечената си в ръкавица ръка. - Тук ли си, братко?
- Съжалявам, какво казваш? - Рейдж разтърка очи. Лицето, мускулите и кожата го сърбяха така силно, сякаш беше облякъл костюм от мравки.
- Ти наистина си много напрегнат.
- Не, спокоен съм...
- Тогава защо се чешеш така?
Рейдж отпусна ръцете си. Но започна да масажира бедрата си.
- Трябва да те заведем в „Едноокия" - каза тихо Ви. - Започваш да губиш самоконтрол. Трябва да получиш секс.
- Майната му.
- Фюри ми каза в какво състояние те е заварил в коридора.