Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Поредната дълга пауза в разговора. Наруши я тя.
- Кажи ми отново колко си нещастен, че не спим заедно - каза сухо.
- Страдам отчаяно. Желанието ми причинява болка. Непрекъснато съм възбуден. Обезумял съм от страст. Неудовлетворен съм.
- Това е добре - засмя се тя леко. - Господи, аз съм истинска кучка, нали?
- Не. Ни най-малко.
В стаята се възцари тишина. Накрая той легна на една страна и се сви, подложил ръка под главата си. Тя въздъхна.
- Не очаквам от теб да спиш на пода.
- Така е по-добре.
- За Бога, Рейдж, ела тук.
Гласът му беше нисък, подобен на тихо ръмжане.
- Ако се върна в леглото, ще се устремя към онова сладко местенце между краката ти. И този път не само с ръце и език. И ще се случи същото - тялото ми върху твоето и всеки втвърден сантиметър от мен отчаяно ще копнее да проникне в теб.
Долови наситената с чувственост миризма на възбудата й и въздухът между тях се изпълни с предчувствие за секс. Тялото му отново се напрегна като опъната тетива.
- Мери, по-добре ще е да не съм до теб. Ще се върна, след като заспиш.
И излезе, преди тя да е произнесла и дума повече. Затвори вратата след себе си и се облегна на стената в коридора. Чувстваше се по-добре сега, когато по-слабо долавяше аромата й.
Чу смях, вдигна глава и видя Фюри да се приближава бавно.
- Изглеждаш напрегнат, Холивуд. Както и напълно гол. Рейдж се прикри с ръце.
- Не знам как го понасяш.
Братът спря и горещото ябълково вино в чашата му се развълнува от рязкото движение.
- Кое?
- Въздържанието.
- Не ми казвай, че избраната от теб жена не те желае.
- Не е в това проблемът.
- Защо тогава си навън в коридора, възбуден?
- Не искам да й причиня болка.
На лицето на Фюри се изписа изненада.
- Огромен си, вярно, но никога досега не си наранявал някоя жена. Или поне аз не знам да е имало такъв случай.
- Не е това... Желая я така силно, че... Зареден съм с енергия. Фюри присви жълтите си очи.
- Говориш за звяра?
Рейдж извърна поглед.
- Да.
Братът подсвирна, но звукът прозвуча зловещо.
- Е... по дяволите, по-добре бъди внимателен. Искаш да й покажеш, че я цениш, което е прекрасно. Но трябва да запазиш самоконтрол, защото, в противен случай, наистина ще я нараниш. Влез в схватка с някого или намери някоя друга жена, ако е необходимо, но се погрижи да останеш спокоен. И ако се нуждаеш от трева, ела при мен. Ще ти дам от моята, няма проблем.
Рейдж си пое дълбоко дъх.
- Ще пропусна тревата засега. Ще ми заемеш ли анцуг и маратонки? Ще се опитам да се докарам до пълно изтощение.
Фюри го потупа по гърба.
- Хайде, братко, ще бъда повече от щастлив да ти спася задника.
25
Светлината на следобеда гаснеше. О. даде булдозера на заден ход, като внимаваше да избегне купчината пръст.
- Готов ли си за тръбите? - извика Y
- Да. Спусни една. Да видим дали ще прилегне.
Спуснаха вертикално в дупката една гофрирана метална канализационна тръба, дълга около два метра и с диаметър един метър. Прилегна перфектно.
- Да спуснем и другите две - каза О.
След двайсет минути трите тръби бяха наредени. С помощта на булдозера О. буташе пръстта обратно в дупката, докато двама други лесъри придържаха тръбите.
- Изглежда добре - каза У, крачейки в кръг. - Дяволски добре. Но как ще вкарваме и изкарваме цивилните?
- С алпийска сбруя и въжета. - О. изгаси двигателя и надникна в една от тръбите. - Можем да ги купим от спортния магазин. Достатъчно силни сме да изтегляме цивилните, дори да са тежки като трупове. Освен това те ще бъдат упоени или изтощени, или пък ще изпитват силна болка, така че няма да се съпротивляват.
- Идеята е страхотна - измърмори У. - Но с какво ще запушим тръбите?
- С метални капаци с тежест в средата. - О. вдигна поглед към синьото небе. - След колко време мислиш, че ще е готов покривът?
- В момента издигаме последната стена. После ще остане само да поставим покривните греди и да закрепим таванските прозорци. Няма да ни е необходимо много време да положим битумните керемиди, а готовите стени вече са покрити с изолация. Ще преместя инструментите тук, ще донеса маса и утре вечер ще сме готови.
- Капаците за таванските прозорци ще бъдат ли монтирани дотогава?
- Да. Ще бъдат подвижни, така че ще могат да се отварят.
Господи, тази наглед дребна подробност щеше да се окаже много полезна. Слънчевата светлина беше най-добрият помощник на лесърите. Само да проникнеше през някоя пролука и - готово! - не оставаше нищо от вампирите. О. кимна към пикапа.