Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Тя се засмя.
- Обещавам.
Той постави длан под брадичката и повдигна лицето й нагоре. Гледаше я сериозно.
- Ще ти напомням за това. - Целуна я по бузата. - Ще сляза в кухнята да хапна нещо. Искаш ли да дойдеш с мен? Сега в къщата е спокойно. Братята са още навън.
- Разбира се. Само да се преоблека.
- Просто наметни някой от моите халати. - Отиде до шкафа и извади дреха от мека черна материя с размерите на палатка. Харесва ми идеята да носиш нещо мое.
Помогна й да се облече, а на лицето му играеше самодоволна мъжка усмивка. Тя й казваше, че му принадлежи. И, по дяволите, перфектно му подхождаше.
Когато приключиха с леката среднощна закуска и се върнаха в стаята му, Рейдж откри, че му е трудно да се концентрира. Странното жужене отново го изпълваше, беше по-лошо от всякога. Беше силно възбуден, тялото му гореше в пламъци и той се страхуваше, че кръвта във вените му ще пресъхне.
Мери се върна в леглото, а той взе набързо душ и се запита дали не е по-добре да облекчи ерекцията си, преди да се върне в стаята. Членът му беше твърд, силно напрегнат и страшно го болеше, а водата, която се стичаше по тялото му, го караше да мисли за докосванията на Мери. Погали го с ръка и си спомни как тя извиваше тяло към устата му, докато той доставяше удоволствие на нежните й тайни места. Свърши след по-малко от минута. Самотният оргазъм не му помогна. Тялото му като че ли знаеше, че истинското освобождение е в спалнята и нямаше намерение да позволи да му пробутват заместители.
Изруга, спря душа, подсуши се и отиде до гардероба. Като се моле-ше Фриц да се е погрижил за абсолютно всичко, започна да търси и откри - благодаря ти, Господи - пижама, която никога досега не бе използвал. Облече я и отгоре, за всеки случай, се наметна с халат в същия цвят.
Направи гримаса - чувстваше се така, сякаш е облякъл поне половината дрехи в гардероба си. Но нали това бе целта му.
- Да не ти е горещо? - попита той, след като запали от разстояние една свещ и изключи осветлението.
- Не, перфектно е.
А на него му се струваше, че се намира в тропиците. Температурата се повиши още повече, като приближи до леглото. Седна възможно най-далеч от нея.
- Мери, след около час, в четири и четирийсет и пет, ще чуеш как външните щори се спускат, за да изолират светлината на деня. Плъзгат се по улеи и шумът не е чак толкова силен, но не искам да се стреснеш.
- Благодаря.
Рейдж легна върху завивката и кръстоса глезените си. Всичко извикваше раздразнение у него - горещината в стаята, пижамата, халатът. Сега разбираше как се чувстват подаръците, обвити в хартии и панделки - задушаваха се.
- Така облечен ли спиш обикновено? - попита тя.
- Да.
- Тогава защо халатът е все още с етикета?
- В случай че поискам още един такъв.
Обърна се с гръб към нея, после отново легна по гръб и втренчи поглед в тавана.
След минута опита по корем.
- Рейдж. - Гласът й бе прекрасен в полумрака и тишината.
- Какво?
- Спиш гол, нали?
- Да.
- Виж, можеш да се съблечеш. Голотата ти няма да ме обезпокои.
- Не искам да се чувстваш... неудобно.
- Много повече ме смущава непрекъснатото ти обръщане насам - натам. Чувствам се като палачинка, която подмятат нагоре - надолу.
По всяко друго време щеше да се засмее на тона, с който му говореше - сякаш беше майка, която се опитва да вразуми непослушното си дете, но горещата издутина между краката му изсмукваше чувството му за хумор.
О, по дяволите, ако мислеше, че дрехите ще му помогнат да се контролира, значи си бе изгубил ума. Желаеше я така отчаяно, че с изключение на метална ризница, нищо, което би могъл да облече, не би имало никакво значение.
Изправи се и се съблече - с гръб към нея. С известна доза финес и грация успя да се пъхне под завивките, без да й позволи да види демонстрацията на желанията му. Нямаше нужда тя да знае за чудовищната му възбуда.
Отново легна с гръб към нея.
- Мога ли да я докосна?
Ерекцията му се изправи още повече, приемайки, че предложението се отнася до нея.
- Какво, по-точно, искаш да докоснеш?
- Татуировката.
Господи, беше така близо до него, а и този неин глас - толкова сладък и красив, като магия... Обаче напрегнатото жужене в тялото му го караше да се чувства неспокоен.
След като не получи отговор, тя прошепна:
- Няма значение. Аз...
- Не. Просто... - По дяволите. Не му харесваше хладили нотка в гласа й. - Всичко е наред, Мери. Прави, каквото ти харесва.