Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Което ще рече по-малко грижи за всичките тези пари, помисли си Джанис. Явно е малко вероятно да бъдат от полза за нас с Дъг. Ако това място им хареса, те вече имат подходящ за тях апартамент. Но дори само да ги запишат в списъка на чакащите, много би било рисковано да измамиш двойка с големи авоари, реши тя. Несъмнено бяха заобиколени от финансови съветници, които бдяха над инвестициите им. Дори чаровният й племенник щеше да се затрудни да ги склони.

— Е, надявам се с Одил да прекарате приятна вечер, докторе — рече Джанис и побърза отново да се обърне към компютъра. Само би събудила подозренията му, ако противно на нрава си се разбъбреше.

Останалата част от следобеда мина ужасно бавно за нея. Знаеше, че не само очакването да се добере до папката, бе причина времето да се влачи, но също така и смътното, измъчващо я подозрение, че някой бе ровил в куфарчето й.

Нелепо е, каза си тя. Кой би могъл да го направи? Малкълм не припарва до стаята ми, да не говорим пък да се превърне в любопитко. После й хрумна нещо, което я накара да се усмихне. Ставам параноичка, защото именно така постъпвам аз с д-р Лейн, реши тя. Освен това, Малкълм няма достатъчно мозък, за да ме шпионира.

От друга страна, тя наистина имаше чувството, че той е намислил нещо. Реши отсега нататък да държи личните си банкови извлечения и копията от папките далеч от всички места, където би могъл да се натъкне на тях.

61

Двете ранни срещи на Нийл в понеделник сутринта го задържаха извън офиса му до единадесет часа. Когато най-сетне пристигна там, той моментално се обади на Маги, но никой не вдигна.

След това позвъни на Ван Хилърови и накратко им разказа какви бяха впечатленията му от „Латъм Майнър“, завършвайки с препоръката да отидат и сами да преценят.

Следващото му обаждане бе до един частен детектив, който извършваше поверителни разследвания за „Карсън & Паркър“, и поиска от него да му приготви досие на Дъглас Хенсън.

— Поразрови се — инструктира го той. — Знам, че има нещо там. Този тип е първокласен мошеник.

После отново се обади на Маги и се успокои, когато тя вдигна. Гласът й звучеше задъхано.

— Току-що влизам — каза му тя.

Нийл бе сигурен, че тя можеше да долови вълнението и безпокойството в гласа му.

— Маги, случило ли се е нещо? — попита той.

— Не, съвсем не.

Изрече го почти шепнешком, сякаш се страхуваше да не я чуят.

— Има ли някой при теб? — настоя той с нарастващо безпокойство.

— Не, сама съм. Току-що се прибирам.

Не беше в стила на Маги да се повтаря, но Нийл осъзна, че тя отново нямаше да му довери какво я тревожеше. Искаше да я засипе с въпроси като: „Къде си ходила?“, „Откри ли някакви отговори на нещата, за които спомена, че те безпокоят?“ и „Мога ли да ти помогна?“, но не го направи. Знаеше, че не бива.

Вместо това само каза:

— Маги, аз съм тук. Запомни го в случай, че искаш да поговориш с някого.