Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Проблемът е, че според плановете тунелите влизат в имението на две места — в конюшните на стотина метра северно от къщата и в югоизточното крило — отбеляза Реми.
— Значи или трябва да порием с копита на открито и да се надяваме да се доберем до западното крило, или да стигнем до югоизточното и да се промъкнем през къщата, надявайки се да се изплъзнем на охраната.
Както обикновено, Селма успя да им намери надеждно място в Евпатория, откъдето да се снабдят с екипировка. Изпрати ги в стар военен магазин, собственост на бивш войник, преквалифицирал се в механик. Той ги снабди с камуфлажни униформи на морски командоси от времето на Студената война и петфутова гумена лодка с електрически мотор, захранван от акумулатор.
Сам и Реми облякоха униформите, намазаха с черно лицата си и спуснаха през борда на рибарското корабче надутата лодка. После метнаха по една раница и се качиха вътре. Реми оттласна лодката от корабчето и след секунди го изгубиха в мъглата. Сам запали мотора на лодката и той забръмча тихо. Седнала на носа, Реми насочи компаса към фара, после вдигна ръка и посочи в мъглата.
— По дяволите торпедата! — рече Сам и ускори.
Моторът беше тих, но бавен. Лодката се движеше със скорост три възела — все едно ходеха пеша. Мина цял час, преди Реми, която внимателно следеше пулсиращата светлина на фара, да даде знак да спрат. Сам намали мощността на мотора.
Единственият звук, който се чуваше, беше плисъкът на вълните в борда на лодката. Наоколо се стелеше мъгла, която скриваше всичко на един-два метра. Сам тъкмо се канеше да каже нещо, когато чу приглушеното разбиване на вълни в далечината. Реми го погледна, кимна и отново посочи.
Пред тях беше първото препятствие. Като взеха предвид характера на черноморските течения, решиха да подходят към имението от юг. Така нямаше да им се наложи да се борят с прилива, но трябваше да се проврат между стърчащите скали в залива под имението на Бондарук. Доста опасно начинание посред нощ, да не говорим за мъглата. Още повече че решиха да не използват фенерчета, за да не ги забележи охраната. Оставаше им да разчитат на острия слух на Реми и на бързите рефлекси на Сам.
Сам продължи трийсетина секунди с половин мощност в посоката, указана от Реми, после изключи двигателя. Ослушаха се. Отляво и отдясно се чуваше далечното плискане на вълни. Реми се въртеше бавно със затворени очи, после посочи няколко градуса наляво. Сам даде лека газ и продължиха.
След двайсетина секунди Реми вдигна ръка. Сам намали скоростта. Във внезапно настъпилата тишина много близо отдясно се чу прибой. После и отляво. И зад гърба им. Намираха се сред скали.
Изведнъж право пред носа в мъглата се появи висока каменна стена, облята от струйки разпенена вода. Вълните вдигнаха лодката и я метнаха напред.
— Сам! — изписка тихичко Реми.
— Дръж се! Легни!
Пред носа изникна застрашителна остра скала. Сам изчака да паднат във водата, после завъртя дросела докрай. Лодката се изстреля право към камъка и в последния момент рязко зави. Прелетяха отдясно на скалата, която изчезна в мрака зад гърба им. След десет секунди Сам отново намали мощността. Ослушаха се.
— Струва ми се по-близко отдясно — прошепна Реми.
— На мен ми звучи по-близко отляво.
— Да хвърляме монета?
— Как ли пък не! Твоите уши са по-добри от моите — възрази Сам и зави наляво.
— Спри! — извика Реми след десет секунди. — Усещаш ли това?
— Аха! — отвърна той и се огледа.
Лодката се движеше странично и набираше скорост. Почувстваха как сърцата им се качиха в гърлата, когато ги подметна следващата вълна. На три метра вдясно зърнаха стърчаща скала, после и тя изчезна в мъглата.
— Греблата! — извика Сам и грабна своето от дъното на лодката. Реми, която стоеше на носа, направи същото. — Орлов поглед… — измърмори той.
— Зад теб! — извика Реми.
Сам се обърна, хванал греблото като копие.
Скалата беше досами него, можеше да я пипне с ръка.
Той подпря греблото в камъка, после стовари цялата си тежест върху него и се отблъсна, но вълната беше прекалено силна и лодката просто се завъртя около оста, създадена от греблото.
— Приближава! — извика той през зъби.
— Ясно!
Реми вече се беше обърнала на другата страна, готова да посрещне камъка с вдигнато гребло. В следващия момент го удари силно. Лодката леко се забави, оттласна се от скалата и пак се завъртя.