Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Лодка!
В мъглата наистина се чу ръмженето на мощен двигател, който явно пресичаше отляво надясно някъде пред тях. Доловиха бръмченето на радио и металически глас, но нито Сам, нито Реми разбраха какво казва.
Минаха десетина секунди.
В мъглата проблесна прожектор и започна да обхожда водата в близост до брега. След трийсетина секунди изгасна и лодката потегли, насочвайки се обратно натам, откъдето бяха дошли Сам и Реми.
— Охраната на Бондарук? — предположи Реми.
— Или Украинската брегова охрана — отвърна Сам. — И в двата случая е добре да стоим далеч от тях. Ако са хората на Бондарук, можем да го приемем за добър знак.
— Това пък защо?
— Ако ни бяха забелязали, щяха да пратят повече лодки.
През следващия един час продължиха на север покрай брега, играейки си на котка и мишка със загадъчната патрулна лодка, която се движеше невидима около тях. Чуваха двигателя й, а от време на време виждаха прожектора, който светваше, обхождаше водата и пак изчезваше. На три пъти Сам използва мотора, за да се отместят бавно от лъча.
— Оглеждат на определени интервали — обади се Реми, — засякох го.
— Това ще ни бъде от полза. Постарай се да го следиш.
— Трябва да са хората на Бондарук. Иначе защо ще обикалят само това място?
— Имаш право.
След няколко минути шумът от двигателя отново отслабна и Сам върна лодката към желания курс. Не след дълго високо върху скалите отдясно видяха светлини. Реми се ориентира по фара и каза:
— Това е! Това е Хотин!
Сам насочи лодката към брега, а Реми, застанала на носа, се взираше напред. В един момент вдигна ръка и посочи наляво. Сам зави натам и видя как в мъглата отдясно се материализира скална стена. Завъртя се успоредно на нея и продължи.
Звукът от мотора се промени от ехото на скалите, докато минаваха под моста под имението. От скиците и схемите на острова знаеха, че това е открит тунел, двайсет и пет метра висок и двеста метра широк, простиращ се успоредно на брега в продължение на стотина метра. Достатъчно голям за среден размер кораб.
— Трябва да рискуваме и да светнем — прошепна Сам. Реми кимна и извади фенер от джоба си. Лъчът му се плъзна по околните скали.
— Сега ще разберем дали Бохуслав ни е преметнал промърмори тя.
След малко възкликна:
— Ха, да му се не види! Ето там, точно под лъча! Намали, намали!
Сам намали скоростта на лодката, после върна назад, докато се изравнят с мястото, което сочеше Реми.
От скалата на височината на брадичките им стърчеше нещо като ръждясала железопътна релса, на педя над нея имаше още една, и още една… Сам наклони глава назад, следейки стълбата, която постепенно се откриваше под лъча от фенера на Реми.
Глава 38
— Ако си спазват разписанието, вече са тръгнали насам — напомни Реми, — имаме най-много четири-пет минути.
Присъствието на патрула сериозно променяше стратегията им за отстъпление: оставеха ли лодката тук, със сигурност охраната щеше да я намери и да вдигне тревога. От друга страна, нямаше време да я скрият, така че им оставаше само една възможност.
Метнаха раниците на гръб. Сам намери подходящи хватки в скалата и се улови за тях, за да стои лодката стабилно, докато Реми се покачи върху раменете му и стигне до първата релса. След като тя се изкатери достатъчно високо, за да има място и за него, той извади швейцарското си ножче и сряза лодката от носа до кърмата. После се хвана за релсата и се набра на нея, докато лодката потъваше със свистене във водата.
— Време?
— Три минути плюс-минус — отговори Реми и се заизкачва нагоре.
Бяха към средата на стълбата, когато Сам чу ръмженето на извънбордови двигатели отдясно. Звукът от патрулната лодка внезапно се промени, когато навлезе в тунела.
— Реми, имаме си компания!
— Тук има отвор на тунел — каза тя. — Върви хоризонтално в скалата, но не виждам докъде стига.
— В буря всеки пристан става. Влизай!
— Добре!
Моторът вече бръмчеше точно под тях. Лодката се движеше покрай скалите. Сам погледна надолу. Макар самата лодка да не се виждаше в мъглата, ясно се виждаше как мъглата се разделя пред нея като дим около предмет във въздушен тунел. Прожекторът светна и заигра по скалите.
— Вътре съм — прошепна Реми отгоре.
Гледайки ту към релсите над себе си, ту към изкачващото се петно на прожектора, Сам бързо измина последните метри и усети ръката на Реми върху своята. Сви крака и се отблъсна нагоре. Изтърколи се при нея и вдигна крака точно в момента, в който светлината се спря за миг на входа и после отмина.