Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— А може би — намеси се Накор — тъкмо неговата лудост е предизвикала Войните на хаоса.

— Никога няма да го узнаем — каза Доминик. — Дори толкова могъща група като вас е нещо съвсем дребно в сравнение с могъществото, което обсъждаме.

— Ние сме само вощеници пред техните звезди — кимна Макрос.

— Но един безжизнен свят не е проблем за бог, който съществува еони — каза Доминик. — Животът е нещо упорито и рано или късно той би се върнал на Мидкемия, било като се породи сам от безжизнената пръст и вода, или донесен от други светове, а междувременно мъртвият свят на Мидкемия би осигурил на Налар възможност да се освободи от затвора си, защото другите богове ще са отслабнали. Малките богове вероятно ще умрат заедно с планетата — те са само посредници между живите същества и Великите богове, и Великите богове биха загубили много от своята сила.

— Защо другите богове просто не са унищожили Налар? — попита Миранда.

— Защото не са могли — каза Доминик. — Бил е твърде могъщ.

— Твърде могъщ?

— Да — отвърна Доминик. — Ентропията на унищожението, силите, използвани от Налар, са най-могъщите във вселената. Без Арч-Индар и Ишап Строителите не са могли да го унищожат. Могли са само да го затворят. Той е погребан под една планина, голяма колкото Мидкемия, на планета, голяма колкото нашето слънце, в една вселена, невъобразимо отдалечена от нашата, и въпреки това е достатъчно могъщ, за да протегне ръка и да повлияе на умовете на своите слуги.

— Онези, които му служат, често си нямат представа кому служат — каза Пъг. — Те само изпитват нужда да вършат разни неща, но нямат разум.

— Другите богове са дали на моя орден Сълзата на боговете — въздъхна Доминик. — Ако имаме някаква сила, то е само заради нея. Цялата жреческа магия не е нищо повече от отвърнати молитви, но след като Ишап е мъртъв, нямаме кой да отвръща на молитвите ни.

— Ето защо, веднъж на сто години, се ражда тази мистична гема, в една пещера високо в планините — каза Пъг. — И я отнасят в Риланон, където я поставят в най-вътрешното светилище на храма на Ишап.

— Там е, за да можем да говорим на другите богове и по този начин да можем да извършваме чародейства, да правим добрини и да караме хората да идват и да почитат Ишап, така че някой ден той да се върне при нас и да възстанови равновесието — обясни Доминик.

— Но дотогава — каза Макрос — си имаме малък проблем.

— Значи какво излиза? — попита Миранда. — Че валхеру, демоните, войните и унищожението — излиза, че всичко това е една отвличаща тактика на един безумен бог, който е толкова могъщ, че всички Велики богове и Малки богове, взети заедно, не могат да го унищожат, така че на нас се пада да му се противопоставим, така ли?

— Нещо такова — призна Макрос.

Миранда можа само да го изгледа стъписано.