Белия дявол — Синове
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белия дявол — Синове». Краткое содержание книги:
Таверната беше подземна, широка, подпряна на каменни колони, и по-светла, отколкото отвън можеше да се допусне. Когато стигна до средата на залата и се обърна към светлината, Спидер видя широка панорама на Венецианския залив, но и няколко врати с тежки завеси, зад които изчезнаха жените.
— Какво обичате? — попита нисък, дебел мъж с барета и дага, стърчаща под наметалото му.
— Търся дона Алика — каза той. — Аз съм брат на мъжа й.
Няколко минути по-късно едно от пердетата се размърда и Алика се върна в таверната.
— Кога пристигна, Спайдер?
Обръщението му подейства като шамар, но преглътна предизвикателството и отговори, стараещ се да подражава тембъра й.
— Здравей, снахо. От три дни съм във Венеция… Как прекарваш времето си…
— Как ме намери?
— Проследих носачите.
— Тогава знаеш как си прекарвам времето?
— Нямам представа.
— Весело… — някаква сянка мина през теменужените й очи, но мускулите на лицето й се разтегнаха в усмивка. — Надявам се, че не се готвиш да ми държиш сметка?
— Не — Спидер остави очите си да реят из залива. — Как си прекарваш времето, е твоя работа, но чии пари харчиш, това имам право да знам!
— Авалови. Свои нямам, знаеш. Поне тук, във Венеция.
— Да — Спидер кимна, после дълго мълча, загледан в маневрирането на един галеон. — Не те ли интересува откъде идвам, кого видях… Имам ли някакви известия за сина ти?
— Ако имаш да ми казваш нещо, ще го направиш сам… Или се лъжа, Спайдер?
— Аз имам име, Алика!
— Не мога да те наричам другояче… Извини ме.
— Не мога да те извиня… момиче! — ярост се надигаше от жлъчката и тръпнещо желание да я стисне за гушата. — Ако развратничиш с мои пари и очакваш да търпя това, дължиш ми поне външно уважение!
Този път Алика се усмихна наистина.
— Все пак ми държиш сметка? И за златото, и за поведението? Питам се, откъде взимаш толкова наглост, девер? Брат ти Константин е скромен човек.
— И морален… по-морален от двама ни… — Спидер се взря в празните й, като че ли тъжни очи и потърси място за сядане. — Искам вино и ломбардски стек! За твоя сметка! Виното да е от това, което пиете с твоите… приятелки!
Алика се измъкна през същото перде и дълго не се върна, но съдържателят изпрати прислугата с пълен поднос. Имаше няколко кристални кани с вино, фурми, сирене, бадеми… Спидер се нахвърли на ядките и пресуши първата кана. Беше жаден, гладен, грохнал от преследвания и бягства, петимен за дамски слабини и сън. Когато Алика се върна в таверната, на подноса не беше останало нищо за ядене, третата кана беше започната, но нито гладът, нито жаждата, нито яростта бяха заченали затихването си.
— Къде е стекът?
— Пекат го.
— Къде беше досега?
— Исках да се убедя, че ще бъде ломбардски.
— Убеди ли се?
— Да — Алика кимна и седна от другата страна на масата. — Добро ли е виното?
— Знаеш, че е добро. Кога ще приготвят стека?
— Всеки момент.
Спидер отпиваше, но не й предлагаше, макар че на подноса имаше още една чаша… Внесоха месото. На подноса имаше пюре от ябълки, желе от боровинки и бял млечен сос, но Спидер знаеше от опит, че той е по-лют от всички пиперлии чушки, които растяха край чифлика на Стефан Котленеца.
— Благодаря. Можеш да си вървиш… Като ми потрябваш, ще те намеря!
Алика не мръдна от мястото си.
— Не чу ли? Това е всичко, което искам.
— Но не и аз, Спайдер!
— Алика!
— Спайдер! — Алика скочи. — Къде е синът ми? Къде е Вангел, куче! Ако не кажеш веднага, преди да си доядеш стека… ще те превърна в кървава пихтия!
Спидер се огледа и разбра какво й дава куража да му говори непочтително, да крещи и заплашва. В таверната бяха влезли цяла дузина носачи с шпаги в ръце. Бяха препречили всички изходи и чакаха заповед да се нахвърлят върху него. „Ето къде се беше бавила кучката!“ Спидер я погледна, огледа охраната и избухна в смях, така мислеше, всъщност в злобен кикот, така звучеше.
— Смешна си, Алика! И кучетата ти са смешни. Искаш ли да ги избия до крак… Тук, пред тебе!