Белия дявол — Синове
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белия дявол — Синове». Краткое содержание книги:
Атаман разклати галопа и Спидер слезе от седлото. Цяло денонощие бягаше на североизток, време беше да даде отдих на жребеца. Свали сбруята и го пусна да пасе, опъна кожата, зави се и заспа. Няколко часа по-късно в просъница чу кучешки лай. Скочи. Слънцето преваляше в кротък залез, температурата падаше, студеният, пълен с мирис на бор въздух режеше дъха. Оседла Атаман и търкайки очи, потегли ходом. Лаят се усилваше. Пътеката се виеше между два обли хълма и се губеше някъде долу… „Да не би да съм превалил планината?“ — мислеше той, когато се надвеси над сребърната лента на спокойна, пълзяща на юг река. Това беше Иструм, но Спидер не го знаеше. Не знаеше също, че поне временно се е спасил и от дивото преследване на моаджира, и от отмъщението на Марс, копелето на Белия дявол.
Когато се добра до Битоля, Марс разбра, че е избрал погрешен път. Нито Константин, нито Филип бяха минавали през града, а и двамата имаха огромна преднина пред пешеходец като него. Марс спа два дни в хижата на Петро Дундар, купи кон и отново тръгна на път. Връщаше се в Молдова с тескерето на Марс Шкодер и по същия път. Съдбата се гавреше с него. Беше тръгнал по друмищата на великия си баща, а щеше да се върне по-жалък, отколкото се чувстваше на тръгване, а и по-малко готов да понесе на плещите си една… велика съдба. Беше се научил да дебне като котка, да изчаква момента си, да убива, но това далеч не беше достатъчно. Великият се раждаше велик и никакви усилия на нищожеството не бяха в състояние да го издигнат до висотата на могъществото. Хермес беше достатъчно мъдър да отнеме от учениците си страха от смъртта, но беше безпомощен, когато трябваше да им даде устои, а и достатъчно смислена цел в настоящия тленен живот. Ако Ньобур беше наоколо, Марс щеше да му зададе един-единствен въпрос: „Как да издигна ръста си до мита за Белия дявол?“ — но знаеше, че не може да получи истински отговор. Ньобур би се отплеснал в доказателства, че никаква дейност на този свят не е от значение… Не, херметиците бяха неговият извор на знания, устои и сетива за света, но отдавна не го задоволяваха. Еклесиаст казваше: „Който трупа познания, трупа тъга!“, а това като че ли обясняваше пресищането му от алхимизма. От това учение беше усвоил способността да пътува астрално. Затворил очи, напрегнал вътрешното си зрение, сега той почти сигурно виждаше Константин, Вангел и Зоя да влизат в Солун, следвани от поболяната душа и разкъсаното самолюбие на Хасан Али, можеше със сравнителна сигурност да проследи Спайдер из тесните, надвиснали над водни ръкави улици на Венеция, но инстинктът му подсказваше, че трябва да върви на север, към Молдова, където фамилията на баща му щеше да понесе смъртен удар. Какъв, от кого… познанията му не стигаха, за да проникне в недрата на причините, да обхване мащаба на последствията, но инстинктът му за миг не се съмняваше, че когато небесният огън изсипе своята геена над дома на Белия дявол, той, неговият незаконороден син, трябва да бъде там, за да посрещне съдбата си.
Когато влизаха в Солун, глашатаят вече биеше барабана и предизвестяваше залостването на градските порти. Докато Наум Белиот търсеше хан, Вангел и Зоя легнаха в тревата зад градската баня, а Константин слезе от коня и с тръпнещи крака тръгна към пристанището. Трябваше да намери два кораба, тръгващи на разсъмване в две различни посоки. Единият през Истанбул и Понт за Молдова, на който възнамеряваше да качи снаха си и наемника, и друг за Венеция, с който той и сина му щяха да се доберат до дома на Менон Скодели, където може би все още живееше Алика… и всичко това трябваше да стане, преди да са разлостили портите и Хасан Али да нахлуе в града…
Когато Спидер пристигна във Венеция, Алика беше наела малък замък на остров Сан Джорджо Маджоре срещу площад Сан Марко и обградена от своя прислуга и високопоставени приятели, с лека ръка и на едро пилееше златото на Авалови.
Филип нае гондола, прекоси залива, но когато се готвеше да акостира на кея на снаха си, вратата на „Каза Алика“, както беше нарекла двореца си, се разтвори широко, през нея излязоха четири носилки и потеглиха по улицата към вътрешността на острова. Спидер скочи на кея и ги последва. Зад пердетата се чуваше смях, възбудени женски гласове ехтяха в каменните фасади на дворците, но нито един от тях не беше на Алика. След стотина ярда носачите спряха, оставиха на кокилите ценния си багаж и спуснаха стълбите. На улицата се изсипаха девет жени, облечени в кадифе и коприна, пъстри като папагали и много по-шумни от тях. Спидер ги изчака да влязат в таверната и бавно влачейки по паважа новите си ботфорти, тръгна след матроните. Таверната се наричаше „Златният фазан“. Беше чувал за нея, преди да потегли на път с флойта, а сега щеше да му се удаде случай да надникне в нея. „Златният фазан“ беше една от най-прочутите кръчми на Венеция… Казвайки това, празноглавците от площад Сан Марко го потвърждаваха със слуха, а защо не клюката, че самият велик дож дон Корадо именно тук се среща с любовницата си.