Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Имаш нужда от адвокат, Джон. Получихме първите доклади на оперативната група. Не изглеждат добри. — След това повтори по начин, който не оставяше място за съмнение в искреността му: — Наистина съжалявам.
— Отпечатъци, нишки, косми? С какво разполагате? — попита Линли.
— С всичко това.
— Татко и преди е бил у дома — рече Нанси.
Боскоуън поклати глава. Сейнт Джеймс знаеше какво означава това. Действително за отпечатъците от пръстите на Пенелин можеше да се спори, че е бил в къщичката и преди. Но ако Боскоуън притежаваше отпечатъци и косми, най-вероятно бе те да са от един източник: трупа на Мик Камбри. И ако това наистина бе така, значи Пенелин явно беше излъгал за местонахождението си предишната нощ.
— Ще те помоля да тръгнем веднага — рече Боскоуън с по-нормален тон.
Това като че ли беше знак за другия полицай. Той отиде до Пенелин и го хвана за ръката. Всичко свърши за няколко секунди.
Докато стъпките им заглъхваха по стълбите, Нанси Камбри припадна. Линли я хвана малко преди тя да се строполи на пода.
— Доведи Хелън — рече той на Сейнт Джеймс.
Когато лейди Хелън дойде при тях, занесоха Нанси долу, в дневната стая на лейди Ашъртън в източното крило.
Притежаваше двойното предимство, че е едновременно дискретна и удобна. „Няколко минути между семейните спомени и познатите мебели несъмнено ще помогнат на Нанси да се възстанови“, реши Линли. Позволи си и моментна благодарност към майка си, задето продължи без него нагоре, за да може той да се оправи дискретно с ареста на Пенелин и да се пребори с последвалия смут.
Сейнт Джеймс беше донесъл предвидливо гарафата с уиски от дневната и сега притисна чашата до устните на Нанси. Лейди Хелън придържаше ръката й. Нанси успя да отпие съвсем мъничка глътка. На вратата се почука. После, съвсем необяснимо, се чу гласът на Джъстин Брук.
— Може ли да поговорим? — Без да дочака отговор, той отвори вратата, пъхна глава вътре и не каза нищо, докато не зърна Линли. — Мога ли да поговоря с теб?
— Да поговорим ли? — попита невярващо Томас, като се чудеше какво ли би могъл да иска от него Брук. — Какво, по дяволите…
— Важно е — отвърна Брук.
Той огледа останалите, сякаш търсеше подкрепа, и я намери в най-малко вероятния човек. Лейди Хелън проговори:
— Ще заведа Нанси в дома на управителя, Томи. Няма смисъл да я държим тук. Сигурна съм, че ще иска да види бебето си.
Линли изчака, докато двете жени изчезнаха, и едва тогава заговори на Брук, който яхна без покана един стол и опря лакти на облегалката му. Томас се облегна на бюрото на майка си. Сейнт Джеймс застана до камината.
— Какво искаш? — попита Линли Брук. Беше ядосан от прекъсването и твърде зает, за да си прави труда да го прикрива.
— Въпросът е личен, засяга твоето семейство. — Брук кимна с глава към Сейнт Джеймс, за да покаже, че желае тази среща да се проведе без него. Саймън понечи да си тръгне.
— Не, няма нищо — каза му Линли и откри, че изпитва извратено нежелание да позволи на Брук контрола, който щеше да придобие с излизането на Сейнт Джеймс. В този човек имаше нещо, което не му харесваше: непринудените маниери, опровергавани от проблясъка на злоба в изражението му.
Брук посегна към гарафата с уиски й чашата на Нанси на кръглата масичка до стола си, наля си малко и каза:
— Много добре тогава. Бих пийнал нещо. А вие? — Протегна гарафата първо към Линли, след това към Сейнт Джеймс. В стаята нямаше други чаши, така че поканата беше безсмислена и Брук несъмнено го знаеше. Той отпи одобрително, каза: — Хубаво нещо. — И си наля още. — До дневната бързо стигна слухът, че Пенелин е арестуван. Но той не би могъл да убие оня Мик Камбри.
Линли със сигурност не бе очаквал такова изявление.
— Ако знаеш нещо за тази работа, трябва да кажеш на полицията. Аз съм само непряко заинтересован.
Брук каза:
— По-пряко е, отколкото си мислиш.
— За какво говориш?
— За брат ти.
Брук си наля още уиски. Звънът на гарафата в чашата прозвуча неестествено високо и дразнещо. Линли отказа да помисли очевидно немислимото или да си извади логичното след тези три думи заключение.
— Хората в дневната разправят, че Пенелин се е карал с Камбри преди смъртта му и че това била главната причина да го заподозрат. Някой го бил чул днес в селото.
— Не виждам това какво общо има с брат ми.
— Всичко, страхувам се. Мик Камбри не се е карал с Пенелин. Или ако се е карал, то изобщо не може да се сравни с кавгата, която имаха с Питър.