Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Добре, всички вън. Трябва да се захващам с вечерята — нареди Ноел, когато влезе в кухнята, размахвайки ръце, за да ги пропъди. Хелън откри, че Лукас я тегли навън през задната врата.
— Добра идея е да не се пречкаш на майка ми, когато се развихри така, иначе ще се окажеш принудена да режеш зеленчуци на ситно през следващия час — каза той. Поведе я обратно навън към тревната морава зад тенис кортовете и басейна.
— Нямам нищо против да помогна — каза Хелън, като понечи да се отправи обратно към къщата.
— Аз имам — каза Лукас с хитра усмивка, като я теглеше за ръката. — Освен това мислех, че искаш да се научиш да летиш. Не беше ли това причината за цялата бъркотия днес следобед?
Хелън се досещаше, че той е разстроен и се опитва да не го показва.
— По този въпрос… — подхвана тя, като сбърчи виновно лице.
— Да, това беше лошо. И за всичко съм виновен аз. Трябваше да те науча да летиш веднага щом оздравяхме от падането си, но не ми се вярваше… — каза той, като спря и поклати печално глава. — Няма значение. Въпросът е, че щом научих, че мога да летя, единственото ми желание беше да се върна във въздуха. Не можех да спя, не можех да ям. Глупаво беше от моя страна да мисля, че ще искаш да чакаш.
— На колко години беше, когато разбра? — попита Хелън.
— Май бях на десет. Но ми отне известно време да го проумея — каза той, сякаш за да я подготви за нещо. — Потомците се раждат с всичките си таланти, но отнема време да открият как да използват някои от тях. Особено ако налице няма някой с техния талант, който да изпълнява ролята на ментор.
— Ти имаше ли? Ментор, искам да кажа.
— Не. Не познавам други Потомци, които могат да летят, освен теб. Но имах книги и подкрепата на семейството си. — Той забави крачка и спря, за да погледне Хелън в очите. — Ти никога не си имала нищо от това, така че може да се окаже малко по-трудно за теб.
— Бива ме да се оправям с трудните неща; лесните са тези, на които никога не съм се доверявала — отвърна тя бързо, но той й отправи поглед, който показваше, че според него не го е разбрала.
— Просто не искам да се обезсърчаваш, ако това ни отнеме известно време. Затова, преди да започнем, трябва да ти обясня някои неща — каза той, изведнъж превърнал се в самата деловитост. — Силата, бързината, ловкостта, острият слух и зрение, красотата, способността за бързо оздравяване и интелигентността — макар че последното е спорно — са все дарби, които, кажи-речи, всеки Потомък притежава, и не е нужно да бъдем обучавани, за да ги използваме. Но има и друга група таланти, които са редки, и повечето от тях изискват известен труд. Летенето е една от редките дарби. И една от най-трудните за овладяване.
— Наистина не ме е грижа колко трудно е да се овладее това. Не ме е грижа, дори да ми отнеме години. Просто си умирам да го направя отново! — Хелън нетърпеливо подскочи нагоре-надолу на пръсти.
— Добре, добре! Първо, трябва да стоиш неподвижно. Частта с подскачането идва по-късно, когато ти трябва бързина — Каза той със смях, докато слагаше ръце върху талията на Хелън.
Тя ахна леко при неочакваното докосване и се опита да се застави да стои неподвижно, както той беше казал, но не беше лесно. Стояха няколко мига, просто взирайки се един в друг.
— Затвори очи — прошепна той. Сърцето на Хелън препускаше бясно и тя имаше чувството, че Лукас може да го чуе.
— Успокой се — каза той, усмихвайки се със затворени очи. — Опитай се да забавиш пулса си, ако можеш.
— Опитвам се. Налага ли се да стоиш толкова близо? — попита Хелън, с тънък и треперлив глас.
— Да. Не искам да избягаш от мен. Това ще е лошо — каза той с напълно безизразен глас, без да нарушава концентрацията си. Минаха няколко секунди. Следващия път, когато проговори, Лукас звучеше много спокойно и далечно.
— Сега. Съсредоточи се върху тялото си. Поеми дълбоко въздух и го проследи навътре, сякаш умът ти се носи плавно и леко във въздуха, който дишаш. — Изчака няколко мига Хелън да стигне дотам, докъдето беше той.
Трябваха й няколко вдишвания, но накрая успя да го направи. Той разбра точно кога е готова.