Зимата на нашето недоволство
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зимата на нашето недоволство». Краткое содержание книги:
Взе подадените й от Джои четири банкноти по пет долара и тъкмо пристъпи към побелелия банкер, когато влезе тихо мъжът, когото бе видяла да разговаря с Итън, мина отпреде й, показа някаква картичка, бе въведен в кабинета на господин Бейкър и вратата се затвори.
— Що не го изритах? — каза на Джои.
— С най-красивия крак в окръга Уесекс — отговори той. — Искаш ли да излезем довечера? Ще потанцуваме, ще хапнем и така нататък?
— Не мога — каза му. — Кой е тоя?
— За пръв път го виждам. Прилича на банков ревизор. В мигове като този се благославям, че съм честен и още повече — че знам да събирам и изваждам.
— Знаеш ли, Джои, от такъв като теб би излязъл прекрасен беглец от някоя вярна булка.
— Най-горещо се моля за такова нещо, госпожо.
— Довиждане.
Излезе, пресече уличката и отново влезе в бакалницата на Маруло.
— Здрасти, Ит.
— Здравей, Марджи.
— Кой беше оня красавец?
— Не си ли носиш ясновидското кълбо?
— Таен агент ли е?
— По-лошо. Всички ли се страхуват от ченгетата, Марджи? Дори аз, дето нищо не съм сторил, и аз се боя.
— Онази къдрава стружка от истинското разпятие е ченге?
— Не съвсем. Каза, че бил от федералните власти.
— Какви си ги накъдрил, Итън?
— Накъдрил? Аз? Защо да съм ги накъдрил?
— За какво те разпитваше?
— Откога съм познавал шефа? Кой друг го познавал? Кога се е появил в Ню Бейтаун?
— И ти какво му каза?
— Когато заминах да се бия с врага, не го познавах. Когато се върнах, заварих го тук. Когато фалирах, той купи магазина и ме нае на работа.
— За какво мислиш, че става дума?
— Един Бог знае.
През цялото време Марджи се мъчеше да надникне отвъд очите му. Прави се на глупак, мина й през ум. Интересно какво точно е търсел онзи?
А той каза нещо, но толкова тихичко, че направо я уплаши:
— Не ми вярваш. Знаеш ли, Марджи, никой не ще да вярва на истината.
— На цялата истина? Когато разпарчетосаш едно печено пиле, Ит, то си остава пиле, но част от месото е тъмно, другото е бяло.
— Сигурно е така. Много се притесних, Марджи. Не мога да остана без тази работа. Ако нещо стане с Маруло, оставам на улицата.
— Ти май забрави, че ти предстои да забогатееш?
— Ами, докато не съм, малко ми е трудно да го запомня.
— Итън, не знам дали си спомняш добре. Беше през пролетта, около Великден. Влязох в магазина, а ти ме нарече „дъщеря йерусалимска“.
— Беше на Разпети петък.
— Значи помниш. Аз пък открих откъде е този израз. От Матей е и звучи хем прекрасно, хем страшно.
— Така е.
— На теб откъде ти дойде?
— От пралеля ми Дебора. Разпъваше ме на кръст веднъж в годината. И досега ми държи влага.
— Шегуваш се. Но тогава изобщо не го каза на шега.
— Не се шегувах. И сега не се шегувам.
— Знаеш ли — подхвана палаво тя, — предсказанието, което ти направих, вече се сбъдва.
— Знам.
— И не смяташ ли, че ми дължиш нещичко?
— Разбира се.
— Кога смяташ да си платиш?
— Що не минеш отзад в склада?
— Съмнявам се, че ще се справиш.
— Съмняваш се?
— Да, Итън, а и ти също. През живота ти не ти се е случвало да скочиш неочаквано в сеното с някоя жена.
— Никога не е късно да се науча.
— Изобщо не ставаш за разврат.
— Дай да опитаме.
— Не можеш се възбуди, ако не обичаш или мразиш, а и двете изискват определена бавна и тържествена процедура.
— Може и да си права? Откъде го знаеш?
— Никога не съм знаела защо знам нещо.
Плъзна настрани вратата на хладилния шкаф, измъкна бутилка кола, която мигновено се покри със слой скреж, отвори я и й я подаде, после тръгна да отваря една и за себе си.
— Какво по-точно искаш от мен?
— Досега не съм срещала такъв мъж. Предполагам, че ми е любопитно какво значи да си тъй обичана или мразена.
— Вещица си ти! Защо не подсвирнеш да излезе вятър?
— Не мога да свиря. Но мога да възбудя една мъничка буря в повечето мъже само с веждите си. Та как мога да разпаля огъня у теб?
— Представи си, че вече си го запалила.
Огледа я най-внимателно, при това без да го крие.
— Имаш конструкцията на тухлен нужник — рече. — Мека, гладка, яка и здрава.