Зимата на нашето недоволство
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зимата на нашето недоволство». Краткое содержание книги:
Захванала се бе с проекта, наречен „Итън Алън Холи“ съвсем случайно и от скука. И той донякъде имаше право да подозира, че целта й е да му напакости, да изпита властта си. Много от скръбните мъже, които търсеха от нея утеха и увереност, бяха оглупели от импотентност, оплетени и безпомощни в сексуални травми, които се отразяваха и на всички останали области от живота им. За нея не бе никак трудно да ги освободи наново с помощта на дребни ласкателства и уверения, за да влязат в поредната битка с въоръжените им с бичове съпруги. Изпитваше най-истински топли чувства към Мери Холи и чрез нея започна постепенно да осъзнава, че Итън се е оплел в друг вид травма — в едно обществено-икономическо затруднение, което го лишаваше от сила и увереност. И понеже си нямаше нито работа, нито любов, нито деца, запита се дали няма да може да освободи и насочи този осакатен мъж към някаква нова цел. Всъщност ставаше въпрос за една игра, за някакъв ребус, проба, произтичаща не от добросърдечни намерения, а единствено от любопитството и скуката й. Самият той бе по-висш от другите мъже. Успееше ли да го постави под свой контрол, щеше да докаже собственото си превъзходство, а такова доказателство й ставаше все по-нужно.
Вероятно единствена тя си даваше сметка за дълбочината на промените в Итън и те я плашеха, тъй като ги възприемаше като свое собствено дело. На мишката й растеше лъвска грива. Забеляза мускулите под дрехите му, усети как погледът му става все по-безмилостен. Сигурно и добрият старец Айнщайн се е почувствал по същия начин, когато бленуваната му концепция за естеството на материята е ослепила с блясък Хирошима.
Марджи много харесваше Мери Холи, но не изпитваше особено съчувствие и никаква жал към нея. Злощастието като природен факт се възприема лесно от жените, особено когато се стоварва върху други жени.
В безупречната си къщичка, посадена насред голяма, избуяла градина в непосредствена близост до старото пристанище, Марджи се приведе към огледалото на тоалетката, за да направи преглед на въоръжението си, и през крема, пудрата, сенките по клепачите и облечените в туш мигли очите й съзряха скритите бръчици и нееластичността на кожата. Усети как годините й пълзят нагоре, като прилив около скала в тихо море. И за зрелостта, за средната възраст, си има оръжия, но за тях й бе нужна подготовка и техника, каквито тя все още не притежаваше. Ще трябва да ги научи, преди младежката й структура да рухне и я остави гола, прогнила, достойна за подигравки. Тайната на успеха й бе в това, че никога не се отпускаше, дори когато оставаше сама. Сега заради самия експеримент позволи на устните си да се извият надолу така, както й се искаше, и да остави клепачите си да се вдигнат само наполовина. Отпусна вирнатата брадичка и отбеляза появата на сплетеното въже. Видя в огледалото как отгоре й се накачулиха цели двадесет години и потръпна от леденото нашепване за предстоящото. Прекалено дълго бе отлагала. Една жена следва да остарява във витрина със съответното осветление, фон от черно кадифе, деца, побеляващи коси и пълнеещо тяло, с хихиканията зад гърба й и дребни хитрости, с обич, закрила и дребни пари, с кротък и непретенциозен съпруг, и най-вече — с кроткото му и още по-непретенциозно завещание и поставени под попечителство спестявания. Остаряващата сама със себе си жена е ненужен боклук, неприлично набръчкана фигура без обвързани с нея придворни, които да цъкат от съчувствие към болките й и да масажират болежките й.