Бранителката на портата
- Автор: Цинк Мишель
- Серия: Пророчеството на сестрите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-765-6
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бранителката на портата». Краткое содержание книги:
Тази романтична история, изпълнена с готически ужас ще се хареса и на млади и на стари. Американската писателка Мишел Зинк уверено води читателя по сложната и заплетена сюжетна линия на поетичния разказ за Лия и Алис, като създава интересни и пълнокръвни герои и ни кара да примираме от напрежение.
„Бранителката на Портата“ е вторият роман от трилогията за пророчеството, тегнещо над двете сестри близначки.
— Ако искаш, ще спя на пода в стаята ти или където и да е. Не ме е срам. При това — добавя той, а очите му палаво проблясват — вече ти казах, че ще спазвам правилата на твоя свят, независимо дали го желаеш, или не.
В паметта ми все нещо е останало от съветите на госпожица Грей в „Уиклиф“, отнасящо се до благоприличието, и аз се чудя как така не изпитвам и капчица срам, ала колебанията ми са като пламъчето на свещица пред буйния огън, разгорял се в душата ми. Това не е огънят, подклаждан от нарастващите ми чувства към Димитри. Не само той. Огънят в душата ми се разпалва от жизнеността, която чувствам при мисълта, че пред мен може да се открие и друг път, различен от досегашния. Че ми се отварят и други възможности, не толкова ограничени, колкото си мислех досега.
Не мога да сдържа усмивката си.
— Добре тогава. Искам да останеш.
Той отваря вратата на стаята ми.
— Тогава ще остана.
Не се преобличам за сън. Като си спомня за положението, в което се събудих сутринта, не съм съвсем сигурна, че имам друг избор. Да прекарам цяла нощ с мъж в стаята си, е достатъчно скандален факт дори за новопоявилото се в душата ми усещане за свобода. Да остана с мъж в една стая, докато съм гола, дори под завивките! Няма как да го оправдая дори в мистичния свят, който ми предлага Алтус.
Настанявам се удобно на леглото, докато Димитри измъква одеяла и възглавници от гардероба и ги разстила на пода. Когато отива до големия прозорец и дърпа завесите встрани, разбирам, че това изобщо не е прозорец, а двойни стъклени врати, каквито зърнах в стаята на леля Абигейл.
Димитри открехва едното крило на вратата и се обръща към мен.
— Имаш ли нещо против? Обичам морския бриз.
Поклащам глава.
— Дори не усетих, че си го отворил.
Той се връща до леглото и грижливо ме завива.
— Ще спиш на шума на вълните и ще ти е топло.
Навежда се и целомъдрено ме целува по устата.
— Лека нощ, Лия.
Независимо от близостта помежду ни, изпитвам свян.
— Лека нощ.
Той духва пламъка на свещта върху нощното шкафче и аз го чувам как се настанява в постелята на пода. Но това не трае дълго, защото леглото е широко, а не ми се ще на Димитри да му е студено там, на пода.
— Димитри?
— Да?
Дали ще ти е възможно да спиш на леглото ми и в същото време да… спазваш законите на моя свят? — Питам се дали долавя усмивката в гласа ми.
25.
— Божичко! — сепва ме гласът на Луиса от дълбокия ми сън. — Смея да кажа, че напълно си се приспособила към тукашните нрави!
— Да, ще ми е напълно възможно.
А аз съм уверена, че долавям усмивката в неговия глас.
С мъка се откъсвам от прегръдката на Димитри и сядам в леглото. Той бавно отваря очи и най-спокойно посреща безцеремонния поздрав на Луиса.
— Е, да, но нека това бъде нашата тайна, става ли? Заради малкото, което ми е останало от чувството за благоприличие.
Луиса повдига вежди.
— Аз ще запазя твоята тайна, ако ти запазиш моята.
— Не знам нито една от тайните ти. Не и последните — протягам се, като се боря с желанието отново да се сгуша при Димитри.
— Бих могла да отмина случката, при положение че изгониш нецивилизования си приятел навън, докато се къпеш и обличаш — заявява тя и се отправя към гардероба.
Не ми се ще да гоня Димитри, не ми се разделя с него нито за миг. Но трябва да се приготвя за посещението си при Соня, освен това ми се ще да видя как е леля Абигейл.
Навеждам се и нежно целувам Димитри по устата, докато Луиса се рови в гардероба с гръб към нас.
— Съжалявам.
Той прокарва пръст от разрошените ми на слепоочията коси надолу по скулите и шията ми, та чак до ръба на деколтето.
— Всичко е наред. Ще се облека и ще отида да говоря със Старейшините за посещението ти при Соня. След малко ще се върна да те взема.
Кимам с глава.
— Благодаря ти, че през нощта остана при мен.
— Аз ти благодаря — хили се той. — Не си спомням откога не бях спал тъй дълбоко.
Става и се обръща към Луиса, застанала до другия край на леглото с чиста туника в ръце.
— Целият остров знае за чувствата ми към Лия. Не ме е грижа, ако узнаят и къде съм прекарал нощта, но заради нея ти благодаря за дискретността.
Тя обелва театрално очи.
— Да, да. А сега си върви, тръгвай. Няма да изляза от стаята, докато ти си тук!