Бранителката на портата

Осъзнавам, че е така, едва когато изрича последните думи, и тутакси чувствам непреодолима умора.

— Добре, но нали ще ме повикаш в мига, в който тя се събуди? Бих искала да прекарам колкото е възможно повече време с нея, преди…

Уна кима с разбиране.

— Ще те доведа още щом дойде в съзнание. Обещавам.

Тръгвам към Димитри с треперещи колене. Той ме хваща за ръката, двамата излизаме в коридора и затваряме вратата след себе си.

— Трябва да си легнеш — забелязва той. — В идните дни ще имаш нужда от всяка капчица сила.

Пътьом поглеждам към него.

— Какво знаеш за местонахождението на страниците?

Той се замисля и мръщи чело.

— Много малко. Казаха ми само да съм готов за път и че двамата с теб, водени от Едмънд, ще потеглим вдругиден.

Кимам с глава. Макар да се доверявам на Димитри безпрекословно, вече съм се зарекла пред леля си да запазя тайната. Няма да му кажа какви думи ми прошепна тя в свещената тишина на стаята си.

— Димитри?

— Да? — тъкмо завиваме по коридора, който води към стаята ми.

— Преди да тръгнем, трябва да видя Соня.

Изпитвам вина, че досега не съм настояла да го сторя, но не бях уверена в собствените си сили. Иска ми се да вярвам, че желанието ми за опрощение е достатъчно силно, за да преодолее всички прегради, ала все още съм замаяна от предателството на Соня. Струва ми се, че едва когато отново я видя, ще мога със сигурност да кажа дали ще съм в състояние да й простя, или не. Така че непременно трябва да я видя, преди да отпътувам от Алтус, и това може би ще бъде последната ни среща.

Димитри спира пред вратата на стаята ми и зад тревогата, помътняла погледа му, аз съзирам неговите мисли.

— Убедена ли си, че идеята е добра? Наистина Старейшините твърдят, че се е пооправила, но може би ще е по-разумно да изчакаш, докато се съвземе напълно, когато ще сме се върнали от пътуването си.

— Не. Трябва да я видя, Димитри. Няма да мога да си почина, ако не го направя, при това колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Виж, Лия, нищо няма да спечелиш, ако я видиш такава, каквато беше при пристигането ни в Алтус, а и Старейшините непременно ще ти забранят. Но ако изпитваш необходимост да я зърнеш, преди да отпътуваме, ще поговоря с тях и ще ги убедя утре да я посетиш.

Вдигам се на пръсти и обвивам ръце около шията на Димитри.

— Благодаря ти — казвам аз, преди да докосна устните му със своите.

Той отвръща на целувката ми с едва сдържана страст и тутакси се отдръпва.

— Трябва да почиваш, Лия. Ще се видим утре сутринта.

Опирам чело в гърдите му.

— Не искам да си тръгваш.

Той заравя пръсти в къдриците на тила ми.

— Тогава няма.

Вдигам поглед към него.

— Какво… какво имаш предвид?

Той свива рамене.