Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Нов училищен проект? — попита той толкова невинно, че Хелън разбра, че не й вярва.

— Всъщност, не — призна Хелън. Беше твърде уморена, за да продължи да поддържа всички лъжи, и реши, че ще опита за разнообразие да каже частица от истината: — Тя ми дава уроци по самоотбрана.

— Наистина ли? — възкликна той, напълно потресен. — Защо?

— Искам да се науча да се защитавам.

Докато го изричаше, Хелън си даде сметка колко вярно беше. Не можеше да прекара остатъка от живота си, като се крие зад други хора. Най-накрая щеше да остане без защитници — особено ако продължаваше да ги намушква в гърдите.

Досега Орион трябваше вече да е пратил съобщение. Къде ли беше?

— О! Добре. — Джери се навъси, докато си събираше мислите. — Лени, предавам се. Двамата с Лукас излизате ли или не? Защото аз не мога да го проумея, Кейт не може да го проумее, а ти изглеждаш наистина нещастна. Предполагам, че двамата сте скъсали, но ако да, тогава защо? Той направи ли ти нещо?

— Не е направил нищо, татко. Нещата изобщо не са такива — измънка Хелън. Все още не беше в състояние да изрече името на Лукас. — Ние сме просто приятели.

— Приятели. Сериозно? Лени, приличаш на жив мъртвец.

Хелън потисна един изблик на горчив смях и сви рамене:

— Може би имам грип или нещо от този род. Не се тревожи, ще го превъзмогна.

— За грипа ли говориш или за Лукас?

Телефонът на Хелън избръмча. Тя се хвърли към него — Орион! — но беше Клеър, която я питаше къде е.

— Сега пък какво има? — попита Джери.

— А? Нищо — отвърна Хелън, все още втренчена в телефона. Защо Орион още не й беше пратил съобщение?

— Изглеждаш разочарована.

— Трябва да вървя. Клеър се задава по улицата — излъга тя, пренебрегвайки коментара на баща си, че е разочарована — не беше, каза си тя. Беше разтревожена, а това беше различно.

Какво й беше направил Орион? Знаеше, че това не е нормално. Имаше чувството, че мозъкът й е бил отвлечен, и очевидно кожата й го беше придружила. Все още чувстваше ръцете му върху себе си, и знаеше, че това не е просто плод на въображението й. Усещаше точки на натиск отзад в кръста ти, сякаш пръстите му я притискаха. Чувстваше как той обвива хълбоците й, как я притегля по-плътно към себе си, макар да знаеше, че той е на километри от нея във вътрешността на континента.

Протегна ръка, за да се закрепи, и преброи до три. Чувството, че ръцете му са върху хълбоците й намаля, но не изчезна напълно. Бързайки да се махне от толкова многобройните невъзможни усещания, тя целуна баща си за „довиждане“, сложи си обувките и палтото, и забързано излезе от къщата.

Стъпалата заплуваха пред нея и във ветреца се понесе познат аромат. Хелън се завъртя на пета и изви глава, за да открие откъде идва. Изгубила ориентация, тя падна на колене и протегна ръце, като опипваше наоколо, сякаш беше с вързани очи. Нещо беше ужасно не наред с очите й. Небето пред нея изглеждаше неравно, сякаш беше разкъсано, а после — набързо съшито наново, с един-два милиметра накриво.