Вратата на Абадон

Официалният трансфер бе най-лесното нещо, което бе правила, откакто дойде на борда. Прати съобщението на отговорника със своя идентификационен номер и кратък текст, че тя приема прехвърлянето на „Принц“. Две минути по-късно получи разпореждания. Имаше три часа, за да приключи със задачите си на „Церизиер“, после трябваше да се качи на транспорта. Там щеше да се запознае с останалите от групата. Времето бе достатъчно, за да свърши една последна работа.

Не беше особено трудно да напълни гардеробчето с изолираща пяна. Тя бе пригодена да се нанася лесно и бързо и да остане мека и податлива в продължение на няколко секунди, преди да избледнее и да се втвърди. Остатъците можеха да се изрежат с нож през следващия час. След това нищо не можеше да се помръдне, освен ако не се използва съответният разтворител, а дори тогава процесът бе мръсен и тромав.

Но при никакви обстоятелства не можеше да остави трупа там. Някой щеше да се настани в каютата ѝ и да поиска да сложи вещите си в гардероба. Пък и струваше ѝ се нередно да зареже Рен така. Ето защо през оставащите два и половина часа Мелба намери чифт дълги до раменете ръкавици, взе три кутии с разтворител, вързоп абсорбиращи кърпи и голяма кутия за инструменти, предназначена за работа в открития космос, и се затвори в каютата.

В началото гардеробът отказваше да се отвори, залепен здраво от капка изолация, която не бе забелязала, но веднага щом напръска мястото с разтворител, вратичката поддаде. Изолаторът имаше жълтеникаво-златистия цвят на засъхнал ситен пясък. Тя отвори кутията с инструменти, пое дълбоко дъх и смръщи съсредоточено вежди.

— Съжалявам за това — изрече на глас. — Наистина, ужасно съжалявам.

В началото разтворителят като че не постигаше нищо, освен да изпълва помещението с неприятна миризма, но после изолаторът започна да се люпи, сякаш отвътре излизаха безброй насекоми. Появиха се цепнатини, сетне се откъснаха цели пластове. Тя разпъна на пода няколко абсорбиращи кърпи, за да поглъщат мръсотията.

Коляното на Рен бе първото, което се показа от него, след това капачката на лакътя и мъртвешки бледата му кожа. Униформата му бе попила от изолатора. Миризмата, която я блъсна, не бе чак толкова лоша, колкото предполагаше. Очакваше очите ѝ да се напълнят със сълзи или да ѝ се гади неудържимо, но не се стигна дотам. Когато го улови за краката, те се отделиха от тялото и тя преряза дрехите му с ножица, уви ги в една кърпа и ги прибра в кутията. Умът ѝ бе ясен и спокоен като на археолог, вадещ мъртъвци от древна гробница. Ето го и гръбнака. Солната киселина в стомаха му, лишена от задържащото влияние на защитните механизми, бе прояла и червата, и черния му дроб. Извади първо главата, яркочервената му коса бе потъмняла и покрита със засъхнали парченца като стара кухненска четка.