Войната на Калибан

От Юпитер върху повърхността на Ганимед падаха осем рема радиация. Даже и с магнитосферата, по осем рема на ден. Колко бързо щеше да расте протомолекулата тук, при непрекъснато доставяната от Юпитер енергия? Ерос се бе превърнал в нещо плашещо могъщо, след като протомолекулата го превзе. Нещо, което можеше да развива невероятни скорости без инерция. Нещо, което, ако докладите бяха верни, можеше да променя самата атмосфера и химичния състав на Венера. И го бе постигнало само с малко над милион човешки гостоприемници и хиляда трилиона тона каменна маса като начало.

Ганимед разполагаше с десет пъти повече хора и многократно по-голяма маса от Ерос. Какво би могло да направи извънземното оръжие с такова изобилие?

Еймъс отвори последния люк на тайната база и екипажът излезе в по-населените тунели на Ганимед. Холдън не виждаше някой наоколо да показва признаци на зараза. По коридорите нямаше олюляващи се безмозъчни зомбита. По стените и пода нямаше кафява бълвоч, пълна с извънземен вирус, който си търси гостоприемник. Нямаше въоръжени служители на „Протоген“, които да подкарват хората като овце към зоните за изтребление.

„«Протоген» вече не съществува.“

Някакъв сърбеж дълбоко в ума на Холдън, за който той дори не си даваше сметка, си проби път до повърхността. „Протоген“ вече не съществуваше. Холдън бе спомогнал за унищожаването му. Беше в онази стая, когато създателят на проекта Ерос умря. Марсианската флота бе засипала Феба с атомни бомби, превръщайки я в облак рядък газ, който силната гравитация на Сатурн по-късно засмука. Ерос се бе забил в киселинната и гореща като пещ атмосфера на Венера, където не можеше да припари никакъв човешки кораб. Холдън лично бе отнел на „Протоген“ единствената останала им мостра от бактерията.

Тогава кой бе донесъл протомолекулата на Ганимед?

Той беше дал мострата на Фред Джонсън, за да я използва като средство за натиск в мирните преговори. Съюзът на външните планети бе получил много отстъпки в хаоса, последвал кратката война между Земята и Марс. Но не всичко, което искаше. Флотилиите на вътрешните планети в орбита около Ганимед бяха доказателство за това.

Фред разполагаше с единствената мостра от протомолекулата в Слънчевата система. Защото Холдън му я беше дал.

— Бил е Фред — изрече на глас, без да се усети.

— Какво е бил Фред? — попита Наоми.

— Това. Което става тук. Той го е направил.

— Не — възрази Наоми.

— За да изтласка вътрешните планети, за да изпробва някакво супероръжие или пък за нещо друго. Но той го е направил.

— Не — повтори Наоми. — Не сме сигурни.

Въздухът в коридора се изпълни с дим. Противната миризма на горяща коса и плът задави Холдън и му попречи да отговори. Еймъс вдигна ръка да спре групата. Пинкуотърците заеха защитни позиции. Еймъс се промъкна по коридора до следващото кръстовище и погледна наляво за няколко секунди.

— Нещо лошо е станало тук — съобщи накрая. — Има половин дузина мъртви и повече от половин дузина празнуващи.

— Въоръжени ли са? — попита Холдън.