Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Сестро — каза уморено Дарена, — последната група мисионери, изпратени при еорил сил, намерихме вързани и със запушени усти пред портата на кулата. Баща ми повдигна въпроса на есенния конски панаир и отговорът беше съвсем ясен — не искат да слушат как говорите лоши неща за мъртвите.
Сестра Вирула затвори очи, изрецитира под нос няколко стиха от Катехизиса на Вярата, после се върна към супата си.
Петият орден беше представен от брат Келан, сериозен мъж на петдесетина години, който наблюдаваше Вейлин със същото бдително подозрение, което се четеше върху повечето лица наоколо.
— Прав ли съм, братко — обърна се Вейлин към лечителя, — че от всички представители на Вярата вие сте в Пределите от най-дълго време?
— Така е, милорд — отвърна Келан и си наля още вино. — Станаха вече трийсетина години.
— Брат Келан е дошъл на север заедно с баща ми — обясни Дарена и докосна с усмивка ръкава му. — И е мой учител, откакто се помня.
— Лейди Дарена познава отлично лечителското изкуство — каза Келан. — В интерес на истината, напоследък аз се уча от нея, а не обратното, покрай всички церове, които ѝ показват сеордите. Повечето са забележително ефективни.
— Поддържате връзка със сеордите, милейди? — обърна се към нея Вейлин. — Мислех, че не пускат никого в своята гора.
— Нея я пускат — каза Келан. — Всъщност в Северните предели едва ли има и една пътечка, където Дарена да не е добре дошла. — Наведе се напред да погледне към Вейлин и малко вино се разплиска от препълнената му чаша. — Тук всички я уважават и обичат.
Вейлин кимна разбиращо.
— В това изобщо не се съмнявам.
— Сеордите наистина ли са толкова свирепи, колкото се говори, лейди Дарена? — попита Алорнис. Седеше вляво от Вейлин и почти не беше обелила дума, видимо притеснена от непознатата обстановка. — Не знам нищо за тях, освен преувеличените легенди, които са описани в нашите исторически книги.
— Не са по-свирепи от мен — отговори Дарена. — Самата аз съм сеорда.
— Мислех, че сте с лонакско потекло — отбеляза Вейлин.
— Така е. Но съпругът ми беше сеорда, което прави и мен такава според техните обичаи.
— Имате съпруг от сеордите? — попита Алорнис.
— Имах. — Дарена сведе поглед към чашата си и се усмихна с тъга. — Запознахме се, когато Ордата се спусна от север и баща ми потърси помощ от сеордите. Той беше сред хилядите, които се отзоваха. Бих се омъжила за него веднага, още в деня, когато се запознахме, но татко настоя да изчакам, докато навърша пълнолетие. Оженихме се и аз живях при тях три години, докато… — Въздъхна и отпи глътка вино. — Войната между лонаките и сеордите никога не е свършвала. Водила се е преди вашият народ да дойде по тези земи и без съмнение ще се води още векове и ще отнеме съпрузите на безчет жени.
— Съжалявам — каза Алорнис.
Дарена се усмихна и я потупа по ръката.
— Обичай веднъж и живей вечно, така казват сеордите.
Тъгата в очите ѝ събуди у Вейлин спомени за Шерин, за лицето ѝ в деня, когато я бе положил в ръцете на Ам Лин, за часовете, които бе прекарал на брега, взирайки се след кораба, който я отнасяше далече от него…
— Мога ли да попитам какви са плановете ви за утре, милорд? — каза брат Холун, връщайки го към настоящето. — Натрупали са се куп документи за архива, които чакат параф от владетеля на кулата.
— Имам работа в Нериново — отвърна Вейлин. — Искам да запозная сестра си със свои приятели, които живеят там. Ще се заема с вашия архив, когато се върнем, братко.
Сестра Вирула настръхна, когато Вейлин спомена името на селото.
— Правилно ли разбирам, братко, че смятате да отидете в Мрачното свърталище?
Вейлин я погледна изпод смръщени вежди.
— Мрачното свърталище, сестро?
— Само глупави слухове, милорд — каза Дарена. — От онези слухове, които неизменно се пораждат около новодошли с непознати традиции. Пределите винаги са били убежище за изгнаници, хора с различни вярвания и обичаи, прогонени от своята родина. Това е стародавна традиция тук, във владенията на кулата.
— Традиция, която не бива да се отхвърля с лека ръка — добави брат Келан и изгълта поредната чаша вино, пета или шеста за вечерта. — Новата кръв ни обогатява, както казва Ванос. Добре ще е да го запомните.
На Вейлин не му хареса заплахата в гласа на брат Келан, бил той пиян или не.
— Братко, ако да ми служите ви е толкова непосилно, имате позволението ми да се върнете в Кралството, когато решите.
— Да се върна в Кралството? — Келан се зачерви и скочи на крака въпреки опитите на Дарена да го спре. — Моето кралство е тук, тук е домът ми. А вие кой сте? Прехвален убиец от неуспешната война на лудия крал?