Владетелят на кулата

Вдигнаха банкет в негова чест същата вечер, щедро, но напрегнато събитие в голямата зала, на което присъстваха водачите на градските гилдии и старшите братя и сестри на онези ордени, които поддържаха мисии в Пределите, както и много търговци. Последните бяха най-приказливи, заговаряха новия владетел на кулата при всяка възможност и всеки отправяше молба за частна аудиенция в най-скоро време. Дарена вече го бе предупредила, че баща ѝ е провеждал всичките си срещи пред свидетели като застраховка срещу обвинения в корупция, и сега Вейлин отговаряше на всяка молба по един и същи начин — че не вижда причина тази разумна практика да претърпи промяна.

Седеше на голямата маса в компанията на представители на Вярата. Оказа се, че само Вторият, Четвъртият и Петият орден имат свои домове в Пределите. Шестият никога не беше стъпвал тук, а поддържането на реда, по кралска заповед, беше предадено в ръцете на Северната гвардия. По думите на Дарена, официалното обяснение гласяло, че Шестият орден вече бил достатъчно зает с поддържането на реда в Кралството като цяло и нямал ресурс да се занимава с местната сигурност, но според баща ѝ Янус просто искал да държи Вярата по-далече от източника си на син камък.

Вейлин с изненада установи, че брат Холун от Четвъртия орден е най-приказливият от Правоверните. Закръглен и засмян мъж с вечно присвити късогледи очи, Холун говори надълго и нашироко за историята на Пределите и за усилията на неговия орден да води точен архив на местната търговия, особено що се отнася до синия камък.

— Можете ли да си представите, милорд — каза той и се наведе по-близо до Вейлин, отколкото се налагаше, вероятно за да види ясно лицето му, — че през трите банки в този град за един месец минават повече пари, отколкото през цял Варинсхолд за година?

— Наистина удивително, братко, не знаех — отвърна Вейлин. — Кажете ми, поддържате ли редовно кореспонденция с аспект Тендрис?

— О! — Облеченият в черно брат сви рамене, преди да продължи: — Веднъж годишно получавам писмо, обикновено със съвети как да поддържам жива Вярата на братята в тези трудни времена. Толкова сме далеч от Дома на ордена, че на аспекта не му е до нас. Има си други, по-спешни неща на главата, без съмнение.

Сестра Вирула от Втория орден не беше толкова разговорлива. Беше намусена кльощава жена на средна възраст и малкото, което каза на Вейлин, се въртеше около отказа на капитан Адал да осигури ескорт за мисията, която орденът ѝ планирал да проведе сред конните племена на еорил сил.

— Цял един народ няма достъп до Вярата само защото капитанът не желае да ни съдейства, братко — каза тя, видимо неспособна да се обърне към Вейлин с полагащата му се титла. — Уверявам ви, че нашият аспект никак не е доволен.