Гилдията на магьосниците

С усмивка на лицето Денил изпрати с поглед Воина, който се изгуби в усилващия се снеговалеж. Фергън едва ли щеше да продума и една дума на Върховния повелител.

Но въодушевлението му бързо се стопи – на улицата беше тихо и пусто. Денил отново се огледа в търсене на водача си, но не забеляза никой. Защо ли трябваше Фергън да се появи точно сега, когато Крадците се бяха съгласили на среща!

Денил въздъхна и тръгна по улицата към Северния път и Гилдията.

Зад него се разнесе поскръцването на снега под нечии бързи стъпки. Младият магьосник се обърна, изненадано забеляза приближаващия се водач и спря.

– Хей! Какво беше всичко това? – попита мъжът.

– Един от търсачите се оказа доста любопитен – усмихна се Денил. – Ти би казал, че обича да си вре носа навсякъде.

Мъжът се ухили, разкривайки пожълтелите си зъби.

– Ясно – рече той и даде с ръка знак на Денил да го последва.

– „Увеличете постепенно приложената сила, докато горещината не разтопи стъклото” – прочете Серин.

– Но тук няма и дума за това как да го направя! – раздразнено възкликна Сония. Тя стана от масата и тръгна да обикаля из стаята. – Това е по-скоро като... мъничка дупка в мях с вода. Ако го стисна, от дупката пръсва струйка, но нито мога да я насоча, нито да...

На вратата се почука и тя рязко се спря. Серин се изправи и погледна през шпионката, преди да отвори вратата.

– Сония – рече Фарин и махна с ръка на писаря да излезе от стаята. – Водя ти гости.

Той влезе вътре, ухилен до уши. Зад него вървеше набит мъж със сънливи очи и ниска жена, забрадена с плътен шал.

– Ранел! – извика Сония. – Джона! – Тя изтича покрай масата и прегърна леля си.

– Сония! – ахна тихо Джона. – Толкова се тревожехме за теб. – Тя се отдръпна на една ръка разстояние от племенницата си, огледа я внимателно и кимна удовлетворено: – Не изглеждаш зле.

След това леля й изгледа с присвити очи Фарин, което развесели Сония. Крадецът се облегна на стената и се усмихна. Сония се приближи до Ранел и го прегърна.

Той я огледа изпитателно.

– Херън ни каза, че правиш магии.

Сония направи физиономия.

– Точно така.

– И че магьосниците те търсят.

– Да. Фарин ме крие от тях.

– На каква цена? Магията ти ли?

Сония кимна.

– Точно така. Не че за момента му върши кой знае каква работа. Не ме бива много в нея.

Джона леко изсумтя.

– Ако си толкова зле, той няма да ти помага да се укриеш. – Тя огледа стаята и кимна. – Не е толкова зле, колкото си мислех. – После се приближи до стола, седна, свали шала от главата си и дълбоко въздъхна.

Сония отиде и приседна на пети до нея.

– Чувам, че си подхванала нов занаят.

Леля й се намръщи.

– Какъв нов занаят?

– Ами да ми правите малки братовчедчета.

Лицето на леля й се проясни и тя се потупа по корема.

– Аха, значи новините са дошли и до теб. Да, следващото лято малкото ни семейство ще се сдобие с още един член. – Джона погледна към Ранел, който широко се усмихна.