Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Отиде в Стокпорт — каза презрително мама Ломас. — Трябвали му някакви химикали за неговите фотографии. Той, разбира се, може да си ходи насам-натам, когато поиска. За разлика от тези, дето са родени и израснали в Скардейл.
Думите й увиснаха във въздуха като явно предизвикателство.
Но Джордж не вдигна хвърлената ръкавица. Собствената му съвест му създаваше достатъчно проблеми във връзка с Питър Краудър, за да оставя мама Ломас да изпробва върху него острия си език. Той само наведе глава в знак, че е чул думите й, и продължи:
— Исках да кажа на вас двамата, че няма да преустановим търсенето на Алисън. Но не бих изпълнил съвестно дълга си, ако не ви кажа също, че вероятността да я открием жива става все по-малка.
Рут вдигна очи. Лицето й беше образ на примирението.
— Да не мислите, че ми казвате нещо ново? — каза тя уморено. — Не съм очаквала нищо друго от мига, когато разбрах, че наистина е изчезнала. Мога да понеса и това, щом трябва. Това, което не мога да понеса, е да не знам какво се е случило с детето ми. Това е всичко, което искам от вас — да ми кажете какво е станало.
Джордж си пое дълбоко дъх.
— Вярвайте ми, госпожо Хокин, твърдо съм решен да направя точно това. Давам ви думата си, че няма да престана да търся Алисън.
— Хубави думи, момче, но какво означават те всъщност? — Ироничният глас на мама Ломас разруши емоционалния момент.
— Означават, че продължаваме да търсим. Означават, че продължаваме да разпитваме. Вече претърсихме долината от край до край, претърсихме и околностите, пресушавахме резервоари, водолазите на полицията преровиха дъното на Скарластън. Но не открихме нищо повече от това, на което се натъкнахме през първите двадесет и четири часа. Въпреки това не сме се отказали.
Мама Ломас изсумтя презрително, лицето й се сгърчи така, че носът и брадичката й почти се срещнаха.
— Как можете да гледате Рут в очите и да твърдите, че сте претърсили долината? Изобщо не сте били при изоставената оловна мина.
Втора част
Дългото следствие
1.
„Дейли Нюз“, петък, 20 декември 1963 г., стр. 5
От нашия кореспондент Доналд Смарт
„Тази Коледа госпожа Рут Хокин няма да купува подарък за дъщеря си Алисън. Но вторият баща на Алисън, Филип, е напълнил стаята на изчезналото момиче с подаръци в пъстри опаковки — в тях има плочи, книги, дрехи и козметика.
Госпожа Хокин, тридесет и четиригодишната майка на Алисън, не може и да помисли за коледен подарък за дъщеря си. Преди девет дни тя помахала за довиждане на дъщеря си, която излязла от къщи, за да изведе на разходка кучето си из малкото дербишърско село Скардейл. Оттогава Рут Хокин не е виждала дъщеря си. Близък на семейството заяви: «Ако Алисън не бъде открита, това ще бъде много тъжна Коледа за всички в Скардейл.
Тук всички сме много близки помежду си и ударът беше тежък за всеки от нас. Всички сме потресени от изчезването на Алисън. Тя е чудесно момиче и никой не може да си представи каква причина може да е имала, за да избяга от дома.»
Полицията вече е разпитала хиляди, претърсени са отдалечени долини и мочурища, дъната на реки и водни резервоари са претърсвани с железни куки, но напразно — никъде не беше открита следа от хубавото русо момиче. На коледната трапеза на още две семейства ще има празни места. Преди един месец дванайсетгодишният Джон Килбрайд от Смолшоу Лейн, Аштънъндър Лайн, също изчезна. За последен път е видян на пазарния площад в Аштън.
Преди пет месеца седемнайсетгодишната Полин Рийд излязла от дома си на Уайлз Стрийт в Гортън, Манчестър, за да отиде на танци. Оттогава никой не е видял двете деца.“
Коледа не беше такава, каквато Джордж Бенет си беше представял преди няколко месеца. Беше очаквал с нетърпение първата Коледа в собствен дом, само двамата с Ан. Беше си направил сметката без семейните задължения. Ан беше единствено дете, затова родителите й нямаха други ангажименти по празниците. А тъй като бяха младоженци, автоматично се превърнаха в център на вниманието и на родителите на Джордж. Съзнавайки, че това е първият и последен техен шанс да празнуват Коледа сами, Ан се бе опитала да убеди роднините, че идеалният вариант ще е да се съберат на втория коледен ден. Но се провали. Дори едва успяха да се отърват от възможността да пристигнат и сестрата и зетят на Джордж заедно с трите си деца.