Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Джордж поклати глава.
— Знаеш, че не съм такъв човек.
— Сигурно повечето от тези жени са мислели така за мъжете си, когато са били младоженци — отвърна сухо Ан. — Твоята работа не е като другите. Не можеш да я оставиш зад гърба си в края на работния ден. Искам само да не забравяш, че в живота ти има и други неща, освен залавянето на престъпници.
— Как бих могъл да забравя, като знам, че ти ме чакаш у дома? — Той се наведе да я целуне. Миришеше на нещо сладко, като току-що опечени бисквити. Той беше установил, че това си е нейният личен сутрешен аромат. Ан му беше казала, че той има мускусна миризма, както мирише къпана котка. Едва тогава Джордж осъзна факта, че всеки човек си има своя лична миризма. Зачуди се дали споменът за мириса на дъщеря й е още едно от нещата, които измъчват Рут Хокин. Потисна въздишката си, прегърна бързо Ан и забърза към колата, за да не даде воля на чувствата си.
Отивайки към управлението, за да вземе Томи Клъф със себе си, Джордж реши да се измъкне от тазсутрешната пресконференция. Шефът се справяше много по-добре с Дон Смарт, отколкото самият Джордж би съумял някога, а последното нещо, което му трябваше, бе да го въвлекат в публична конфронтация, която му се струваше неизбежна.
— Хайде да отидем да поговорим със семейство Хокин — каза той на сержанта. — В себе си сигурно съзнават, че вече не могат да хранят никакви надежди. Но сигурно не искат да си го признаят — нито пред себе си, нито пред другите. Длъжни сме да им опишем честно положението.
Чистачките бършеха дъжда от предното стъкло с монотонно безразличие, докато колата прекосяваше мочурищата на път към Скардейл. След известно време Клъф каза мрачно:
— Не е възможно тя да е някъде тук и да е още жива.
— Не е възможно да е жива, където и да се намира. Това не е като да отвлечеш малко дете, което да уплашиш до смърт и да държиш в някое мазе. Да държиш затворено едно тринадесетгодишно момиче е много по-различно. Освен това сексуалните престъпници не отлагат удовлетворението си. Искат го незабавно. А ако беше отвлечена от някой, който е бил достатъчно глупав да предполага, че Хокин би платил достатъчно голям откуп за нея, досега този някой би се свързал със семейството. — Джордж вдигна ръка за поздрав към полицая, който стоеше на пост пред портата към Скардейл. Човекът беше мокър до кости. Джордж въздъхна. — Не само семейство Хокин, но и ние самите трябва да свикнем с мисълта, че вече търсим труп.
Единствено шумът на чистачките нарушаваше мълчанието, докато колата спря до фургона край моравата. Двамата мъже претичаха под дъжда и се скриха под малката козирка на входната врата, докато чакаха Рут Хокин да отговори на почукването. За тяхна изненада им отвори Кати Ломас. Тя се отдръпна, за да им направи път.
— По-добре ще е да влезете — каза тя рязко.
Влязоха един след друг в кухнята. Рут седеше край масата, увита в розов ватиран пеньоар. Очите й гледаха безизразно, косата й беше разпусната и несресана. Срещу нея седеше мама Ломас, навлякла няколко жилетки една върху друга, а най-отгоре беше метнала и шал на шотландски карета, забоден с безопасна на гърдите. В четвъртата жена в кухнята Джордж разпозна сестрата на Рут, Дайан, майката на Чарли Ломас. Трите по-млади жени пушеха, но това явно не се отразяваше зле на белите дробове на мама Ломас.
— Какво има? — попита мама Ломас, преди Джордж да отвори уста.
— Нямаме никакви новини — призна Джордж.
— За разлика от вестниците — каза Дайан Ломас с горчивина.
— Да, на тях никой не може да им затвори устата — допълни Кати. — Цялата тази история за Алисън, която е затворена в типова къща в някакъв град, сигурно е пълна глупост. Не можеш да скриеш в един град някой, който не желае да се крие. Тия къщи имат стени като от картон. Не можете ли да ги накарате да спрат да публикуват такива дивотии?
— Живеем в свободна държава, госпожо Ломас. Статията в сутрешния вестник ми харесва още по-малко, отколкото на вас, но не мога да направя нищо по този въпрос.
— Вижте на какво е заприличала. — Дайан посочи Рут. — Изобщо не ги интересува как ще й подейства това, което пишат. Не е редно.
Устните на Джордж се свиха така, че заприличаха на черта. След малко той каза:
— Това е до известна степен и причината да дойда тук тази сутрин, госпожо Хокин. — Той си издърпа стол и седна срещу Рут и сестра й. — Мъжът ви вкъщи ли е?