Мястото на екзекуцията

Джордж посочи с палец към купчина картонени кутии върху една от сгъваемите маси.

— Помолих да ми донесат тук свидетелските показания от Бъкстън, за да ги преглеждам, без да се откъсвам от мястото, ако все пак спасителните групи открият нещо.

— Ще приключат с търсенето към четири, нали?

— Там някъде — отвърна Джордж, озадачен от въпросите.

— Ако не са открили нищо особено, очаквам да си бъдете у дома към пет.

— Сър?

— Не мислете, че не зная как работите двамата с Клъф по този случай, но не виждам основание да се самоубивате. И двамата не сте на смяна тази вечер, и това е заповед. Утрешният ден е важен, така че очаквам да сте отпочинали.

— Утрешният ден ли, сър?

Мартин изцъка нетърпеливо с език.

— Никой ли не ви е казал? Господи, наистина трябва да се направи нещо за информацията в тази дивизия. Утре, Бенет, ще имаме честта да посрещнем двама офицери от следствените отдели на полицията в Манчестър и Чешър. Както несъмнено сте знаели още преди господин Смарт от „Дейли Нюз“ да привлече вниманието ни към факта, колегите наскоро имаха случаи, свързани с озадачаващи изчезвания на деца. Те биха искали да се срещнем, за да обсъдим евентуалните прилики между техните и нашия случай.

Джордж помръкна. Губенето на време в дипломатически разговори с представители на други следствени отдели нямаше да му помогне ни най-малко в търсенето на Алисън Картър. Манчестърската полиция се бе отказала още преди пет месеца да търси Полин Рийд, а в Чешър търсеха вече три седмици Джон Килбрайд без какъвто и да било резултат. Следователите по тези случаи бяха готови да се хванат за сламка. Грижата им бе по-скоро да създадат впечатление, че продължават да вършат нещо по собствените си случаи, отколкото да помогнат за неговия. Ако имаше склонност да се обзалага, Джордж би заложил, че утрешната среща вече е била обявена в пресата от представители на съответните следствени отдели.