Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Вратата се отвори и влезе Томи Клъф. Четеше съобщение от телекса с набръчкано чело.
— Весела Коледа, Томи — каза Джордж и подхвърли кутията цигари през стаята към него.
— Живи здрави, Джордж — отвърна изненадано Клъф. — Защо си тук? Да не са се сбили семействата? — Той прекоси стаята и седна, като пъхна телекса в папката.
— Седях си у дома с хартиена шапчица на главата и лешникотрошачка в ръка, ядях гъска и се чудех каква ли Коледа карат в имението Скардейл.
Клъф свали целофановата опаковка на пакета цигари.
— След като по официален път не успяхме да открием някаква връзка между Хокин и пистолет „Уебли“, реших да опитам малко по-заобиколно. Пуснах запитване дали напоследък е имало доклади за откраднати пистолети „Уебли“. Сред цялата плява се получи едно сведение, което може да представлява интерес за нас. От Сейнт Олбънс. Преди две години някой си господин Ричард Уелс съобщил, че някой е влизал с взлом в дома му. В списъка на изчезналите вещи фигурира и пистолет „Уебли“, 38-ми калибър.
Съдейки по тона му, Джордж предположи, че има и още нещо.
— И? — попита той.
— Въпросният господин Уелз живее през две къщи от майката на Филип Хокин. Семействата си ходят на гости и играят бридж два пъти седмично. Господин Уелз си бил запазил своя „Уебли“ като спомен от войната и често се хвалел с него, както докладва служителят от местния криминален отдел. Освен това така и не заловили предполагаемия взломаджия. Семейството било на почивка, така че кражбата може да се е състояла по всяко време през седмицата на тяхното отсъствие. — Клъф се захили. — Весела Коледа, Джордж.
— Това е много по-хубав подарък от кутия цигари.
— Искаш ли да се поразходим вън от града? Да глътнем малко чист въздух?
— Защо не?
По време на почти целия път и двамата мълчаха. Когато завиха по отклонението за Скардейл, Джордж каза:
— Можеш ли да ми обясниш какво имаш предвид с думите си от преди малко — че Коледата в Скардейл зависи от това, колко проницателна е госпожа Хокин?
— Нищо повече от това, което сме обсъждали много пъти през последните дни — отвърна Клъф. — Първо, противоречието между описанието на Хокин как е прекарал следобеда преди изчезването на Алисън и показанията на мама Ломас и Чарли. Второ, проблемът с оловната мина. Всички в Скардейл отричат дори да са чували за съществуването й, камо ли пък да са знаели къде се намира. Но книгата, която съдържа подробно описание на точното местонахождение на мината, по някаква случайност се намира тъкмо в библиотеката на Филип Хокин.
— Да не забравяме и лабораторните резултати — каза тихо Джордж.
Всичко, което бяха открили в оловната мина, налагаше един-единствен извод — че Алисън Картър е била изнасилена и след това почти със сигурност убита. Петната от кръв по намерените дрехи бяха нулева група, същата като на Алисън. Спермата по бикините на Алисън беше толкова обилна, че лабораторното изследване успя да установи и кръвната група на човека, който бе изнасилил момичето — група А. Филип Хокин беше с кръвна група А, както и още четиридесет и два процента от населението на страната. Същата кръвна група имаха още трима мъже от долината — двама от чичовците на Алисън и братовчед й Брайън. Но за разлика от Филип Хокин те и тримата имаха алиби за времето, когато тя бе изчезнала. Единият чичо бил в една кръчма в Лийк след пазарния ден, а братовчед й Брайън и баща му, другият й чичо, доели кравите. Ако Алисън бе станала жертва на жител от долината, ставаше все по-ясно, че заподозреният може да бъде само един.
— Може да е бил някой, който е дошъл по долината на Скарластън от Дендърдейл. Някой, когото е познавала от Бъкстън. Съученик или дори учител. Или просто някакъв перверзен тип, който я е наблюдавал, когато е ходела на училище — каза Клъф, когато се върна в колата, след като затвори зад тях портата на пътя към селото.
— Който и да е бил този човек, не би могъл да се озове там навреме. Пътят от Дендърдейл по брега на реката отнема не по-малко от час и половина ходене пеш. А и никога не би могъл да успее да се върне там долу с Алисън — жива или мъртва. И двамата щяха да си останат в реката — каза убедено Джордж. — Съгласен съм с теб. Всички косвени улики сочат към един човек. Но не разполагаме нито с труп, нито с преки улики. Без тях не можем да го приберем дори за разпит, камо ли пък да повдигнем обвинение срещу него.