Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Джордж се захили.
— Значи старият е бил прав.
Беше се съпротивлявал отчаяно, когато главен инспектор Мартин настоя да вземе малко отпуск като компенсация за извънредния труд, който бе положил по време на търсенето на Алисън Картър. Накрая Джек Мартин превърна предложението си в заповед. Джордж се предаде против волята си и позволи на Ан да запази места в един пансион в малък крайморски град в Норфък. Оказа се, че бяха единствените посетители, а собственицата на пансиона, твърдо убедена, че човек трябва да яде три пъти дневно, направо ги глезеше. Седмицата, прекарана на чист въздух, с редовно хранене и в постоянното присъствие на жена му, изпълни Джордж с енергия и решителност.
— Гонеше и мен да направя същото — призна Клъф. — Може и да приема, сега, когато ти се върна.
— Нещо ново? — попита Джордж, докато духаше полека чая си.
— Ами заведох новата колежка от „Чапъл ен ле Фрит“ да слушаме Акър Билк и неговия Парамаунт джазбенд в „Павилиън Гардънс“ миналия петък. Прекарахме много добре. Може пак да я поканя да гледаме новия филм с Албърт Фини, „Том Джоунс“. Казват, че бил тъкмо филм, на който да заведеш млада дама, ако искаш да изпадне в податливо настроение. — Клъф се захили доволно.
— Имах предвид следствието, а не жалкия ти любовен живот — отвърна Джордж, без да се ядосва.
— Колкото и да е странно, има новини и по следствието. В неделя ни се обади Филип Хокин. Каза, че гледал снимки от играта „Открий топката“ във вестника и че можел да се закълне, че забелязал Алисън в тълпата. — Той примижа и погледна Джордж през дима. — Как си го обясняваш?
Джордж усети странно присвиване в стомаха си.
— Карай нататък, Томи. Цял съм слух. — Беше забравил напълно чая си. Приведе се напред и се втренчи в сержанта.
— Веднага проверих за какво става дума. Вестникът е „Сънди Сентинъл“, снимката от мач на „Нотингам Форест“. Щом погледнах снимката и разбра, че е имал основание да се обади. Лицето действително е много дребно, но много напомня на Алисън. Обадих се във вестника и помолих да увеличат оригинала. Изпратиха ни го и снимката пристигна тук в понеделник следобед. — Не беше нужно да продължава. От израза му ставаше ясно, че подробното изследване е доказало, че става дума за съвсем друго момиче.
Джордж си пое дъх и затвори за миг очи.
— Слава богу — каза той. Погледна Клъф и се усмихна. — Имаме ли случайно сведения дали Хокин получава „Манчестър Ийвнинг Нюз“?
— Случайно ми е известно. Кати Ломас го спомена, докато описваше програмата на децата. Тъй като ежедневникът пристига в Скардейл чак по обяд, а Хокин държи да чете вестник на закуска, куриерът от Лонгнор пуска един брой от вечерния „Ийвнинг Нюз“ в кутията, а сутринта този, който откарва децата до спирката, оставя вестника в имението.
Усмивката на Джордж ставаше все по-широка.
— Така си и мислех.
Той скочи на крака и отвори рязко шкафа с папките. Порови вътре и най-сетне извади дебел жълт плик. Хвърли го триумфално към Клъф и каза:
— На това му викат „опорна точка“.
Клъф хвана плика. На него пишеше „Полин Катрин Рийд“. Когато го отвори, на бюрото изпаднаха пачка изрезки от вестници. Той загледа намръщено отбелязаните с червена химикалка дати на всяка изрезка.
— Следил си случая от самото начало, тоест от миналия юли, четири месеца преди изчезването на Алисън. — По гласа му личеше, че намира такова поведение за странно.
Джордж отметна русия кичур от челото си.
— Винаги наблюдавам случаи, които в даден момент може да се окажат свързани с нашия район — каза той.
— Какво трябва да търся тук? — Клъф продължаваше да рови из изрезките.
— Ще разбереш, като го видиш. — Джордж скръсти ръце и се облегна на шкафа с доволна усмивка.
Внезапно Клъф застина. Показалецът му сочеше плахо една изрезка, като че ли се боеше хартията да не го ухапе.
— Дявол да го вземе — каза той тихо.
„Манчестър Ийвнинг Нюз“, понеделник, 2 ноември 1963 г., стр. 3
„За няколко кратки часа у госпожа Джоун Рийд се бе събудила надеждата, че може отново да види шестнайсетгодишната си дъщеря. Поводът беше една снимка, поместена в раздела за футбол на «Манчестър Ийвнинг Нюз». Но надеждите рухнаха, когато госпожа Рийд видя специално увеличено копие на снимката. В дома си на Уайлз Стрийт, в Гортън, тя заяви днес с тъга: «Оказва се, че това не е Полин.»