Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— И какво ще правим?
— Проклет да съм, ако знам — въздъхна Джордж. Колата се закова до кафеникавото петно на моравата — мястото, на което доскоро стоеше полицейският фургон. По заповед на главен инспектор Мартин фургонът беше върнат в Бъкстън предния петък. Същия ден практически привърши и търсенето. Нямаше къде да търсят повече.
Джордж излезе от колата и вдъхна студения вечерен въздух. Селото изглеждаше странно недокоснато от всичко, което се бе случило. Единственият признак на промяна беше плакатът, залепен на телефонната кабина. Къщите бяха все така сгушени една в друга около моравата. Зад пердетата горяха лампи, кучешки лай нарушаваше от време на време тишината. Наистина, никъде зад прозорците не се забелязваха очертания на коледна елха, нямаше и венци от зеленика по вратите на къщите. Но Джордж имаше чувството, че не би ги имало и на друга Коледа в Скардейл.
Двамата с Клъф стояха облегнати на колата и пушеха мълчаливо. След няколко минути вратата на Тор Котидж се открехна и през процепа заструи жълтеникава светлина. На фона се очерта фигурата на мама Ломас. Светлината изчезна също толкова бързо, колкото се бе и появила. Джордж примигна, без да може да се адаптира отново към тъмнината. Старицата застана пред тях още преди да схванат, че не се е върнала обратно в къщата си.
— Вие нямате ли си къщи? — попита тя.
— Той е дежурен — поясни Джордж.
— А твоето извинение какво е?
— Коледата е за децата, нали така се казва? Е, има едно дете, което аз не съм в състояние да забравя.
— Виж ти, ченге със сърце — присмя се старата жена. Разтвори огромното си палто и извади от един вътрешен джоб плоска бутилка със същата прозрачна течност, която бе пила по време на предишния им разговор. От друг джоб измъкна три чаши от дебело стъкло.
— Рекох си, че имате нужда малко да се посгреете.
— Това си е същинска коледна благотворителност — заяви Клъф.
Те я наблюдаваха как нареди чашите върху капака на колата и наля три щедри дози. После тържествено им подаде по една и вдигна своята като за наздравица.
— За какво пием? — попита Джордж.
— Пием за това вие да успеете да откриете достатъчно доказателства — гласът на старицата беше по-студен от нощния мраз.
— Предпочитам да пием за откриването на Алисън — каза той.
Тя поклати глава.
— Ако можехте да я откриете, досега да сте я открили. Където и да я е скрил, за откриването й сега може да помогне само някаква случайност. Остава ни само надеждата, че можете да го накарате да си плати за стореното.
— Да не би да имате конкретна личност предвид? — попита Клъф.
— Същата личност, която имате предвид и вие, предполагам — каза тя, обърна се с лице към имението и отново вдигна чашата си. — Пия за доказателствата.
Джордж отпи от своята и едва не се задави.
— Това трябва да е към сто и шейсет градуса — простена той, когато отново можеше да говори. — Дяволите да го вземат, какво е? Ракетно гориво ли?
Старицата се изкиска.
— Нашият Тери му вика „адският огън“. Вари се от бъзово вино и вино от цариградско грозде.
— Когато претърсвахме селото, не открихме казан — отбеляза Клъф.
— Има си хас пък да откриете. — Тя пресуши чашата си. — Какво ще правите сега? Как смятате да го спипате?
Джордж се насили да изпие остатъка от огнената течност. Когато си възвърна дар слово, каза:
— Не съм убеден, че ще можем. Но въпреки това не се предавам.
— Само да си посмял — каза старицата мрачно. Протегна ръце, за да поеме празните им чаши, обърна им гръб и се прибра.
— Казаха ли ни го? — беше коментарът на Клъф.
— Адски весела Коледа и на теб, Томи.
Беше първият понеделник на февруари. Джордж бе на бюрото си още в осем сутринта. Няколко минути по-късно Томи Клъф почука на вратата му. В едната си ръка носеше две димящи чаши чай.
— Как беше времето там? — попита той.
— Не можехме да се надяваме на по-хубаво — каза Джордж. — Мразовито, но слънчево. Нямахме и един мрачен ден. И двамата нямаме нищо против студа, стига да не вали, а и в Норфък е толкова равно, че Ан можеше да ходи с мили.
Клъф седна срещу него и запали цигара.
— Добре ти се е отразило — все едно, че си изкарал две седмици на Коста Брава, а не една седмица в Уелсон дъ Сий.