Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Денят започваше добре, каза си той весело. Всъщност той си започна добре от по-рано. Защото не се налагаше да скача от леглото и да излиза преди съмване, той и Ан можаха да се събудят отспали и да си поговорят спокойно в леглото. Джордж донесе чая в спалнята и двамата успяха да прекарат един рядък час заедно, също така хубав, както и предната вечер. Ако го бяха попитали предварително, Джордж би отрекъл категорично, че би могъл да забрави за Алисън в продължение на повече от минута-две. Но по някакъв начин спокойното присъствие на Ан му помогна да забрави за неуспехите в разследването. Вечеряха на свещи, слушаха радио, сгушени един до друг на дивана, и за първи път започнаха да споделят плахо мечтите си за нероденото дете. Почивката беше прекалено кратка, но го бе ободрила, самоувереността му се бе възвърнала, въпреки че сънят му беше неспокоен.
Джордж взе кабарчета от други известия и прикрепи плаката към таблото за съобщения на управлението. Надяваше се, че това ще подчертае пред гостите актуалността на случая.
— Добре изглежда там — разнесе се гласът на Томи Клъф, който тъкмо влизаше в стаята. Той смъкна палтото си и го остави на закачалката.
— Не знаех, че има такива планове. — Джордж почука с нокът по плаката.
— Уговориха го вчера сутринта — каза небрежно Клъф, закопчавайки най-горното копче на ризата си и затягайки възела на вратовръзката, докато прекосяваше стаята.
Джордж поклати глава.
— Ще ми се да съм абониран за твоята клюкарска агенция, Томи. Тук не може да се случи нещо, без ти да го узнаеш.
Клъф се захили.
— Когато прекарате тук толкова време, колкото съм прекарал аз, ще сте научили повече неща, отколкото аз някога съм знаел. А за плакатите разбрах просто защото минавах през приемната, когато пристигна куриер да вземе снимката. Мислех да ви кажа, но съм забравил. Съжалявам, сър.
Джордж се обърна и му предложи цигарите си.
— Щом ще работим постоянно заедно, предлагам да ми казваш Джордж, когато сме насаме.
Клъф си взе цигара и наклони глава на една страна.
— Готово, Джордж.
Не можаха да разменят и дума повече, защото вратата се отвори и в стаята влезе главен инспектор Мартин. Зад него вървяха двама мъже, облечени в почти напълно еднакви тъмносини костюми, меки шапки и шлифери. Но въпреки подобното облекло нямаше никаква опасност човек да ги обърка. Единият се отличаваше с широки рамене и набит торс, носени от почти комично къси крака, така че сигурно едва бе успял да покрие нормативната долна граница за ръст при постъпване в полицията. Другият беше към два метра висок, но ако застанеше зад телеграфен стълб, сигурно щеше да се скрие напълно. Мартин ги представи. Набитият беше главен инспектор Гордън Парът от Манчестър, другият — главен инспектор Тери Куърк от Чешърската полиция.
Мартин ги остави и обеща да им поръча чай в стола. Първоначално четиримата мъже се гледаха подозрително, също като кучета, отишли някъде на гости със собствениците си, които изискват от тях да се държат прилично. Но постепенно, докато изнасяха подробности от различните случаи, без нито един да намери пропуск у другия, те се отпуснаха. Два часа по-късно четиримата бяха единодушни, че има точно толкова основания да се предполага, че трите деца са отвлечени от един и същи човек, колкото и обратното — че са отвлечени от три различни лица.
— Което ще рече, че не можем да твърдим нито едното, нито другото — заключи Парът мрачно.
— Ако изключим това, че случаите, при които няма абсолютно никаква улика, всъщност са доста редки — каза Джордж. — При вас нещата стоят точно така. При мен поне съществува вързаното куче в едната горичка и следите от някаква борба в другата. Според мен точно в това се състои разликата между случая „Алисън Картър“ и случаите „Полин Рийд“ и „Джон Килбрайд“.
Около масата се понесе одобрително мърморене.
— Искам да добавя — намеси се Клъф, — че бих се обзаложил, че Полин и Джон са отвлечени с кола. Може дори престъпниците да са били двама — единият е шофирал, а другият е държал жертвата. Ако ги бяха отвлекли пеш, би имало доста свидетели. Но вкарването на едно дете в кола е въпрос на секунди. И все пак, въпреки сведенията на онази възрастна двойка от Лонгнор за някакъв ленд роувър, паркиран при параклиса, не виждам как Алисън би могла да бъде отвлечена с кола. Престъпникът не би могъл да я носи по целия път от гората чак до методисткия параклис, освен ако няма данните на Тарзан. Пък и същия следобед в селото не са видели непозната кола.