Мястото на екзекуцията

— Така е. В една изоставена оловна мина. Но това ни изясни само едно — че тя в никакъв случай не е избягала. Не ни помогна да разберем нито какво всъщност се е случило, нито къде може да е сега момичето. Освен дето открихме и два куршума, забити в скалата — допълни той. — Единият беше сплескан така, че не можеше да бъде изследван, но с другия имахме късмет. Беше се пъхнал в една цепнатина на камъка, затова можахме да го дадем в добро състояние на момчетата от лабораторията. Ако някога успеем да намерим пистолета, от който е бил изстрелян, ще можем да направим положителна идентификация.

Баща му отпи от брендито и поклати тъжно глава.

— Горкото момиче. Няма да е жива, когато я намерите, нали?

Джордж въздъхна.

— Не бих заложил на това. По цели нощи мисля за нея. Особено сега, когато Ан е в такова положение. Нещата се променят много, нали? Преди никога не съм се замислял кой знае колко. Знаеш как е — предполагаш, че ще откриеш подходящото момиче, ще се ожените, ще създадете семейство. Така вървят нещата, ако имаш късмет. Но никога не съм се замислял какво ли означава да бъдеш баща. А сега, когато знам, че това ми предстои, и го научавам точно когато разследвам такъв случай… Е, не мога да престана да мисля как бих се почувствал, ако ставаше дума за моето дете.

— Да — баща му изсумтя през нос. — Прав си, Джордж. Едва когато ти се роди дете, осъзнаваш колко много опасности крие този свят. Ако си позволиш да мислиш само за това, може да се побъркаш. Просто трябва да се убеждаваш, че на твоето дете няма да се случи нищо подобно. — Той се усмихна суховато. — Теб например те избутахме досега горе-долу цял.

Това даде повод да си припомнят истории за случаите, когато Джордж е бил в опасност като дете. Но част от него не се подаде на смяната на темата. Дълбоко в съзнанието му, като троха в хранопровод, беше заседнала Алисън. Накрая Джордж загаси цигарата си и се изправи.

— Ако не възразяваш, татко, ще изляза за един час. Сержантът ми доброволно пое дежурството по Коледа и ми се иска да прескоча до участъка и да му честитя празника.

— Тръгвай, моето момче. Аз ще си поседя тук с бащата на Ан и ще се правя, че гледам телевизия. — Той смигна. — Ще се опитаме да не хъркаме прекалено силно.

Джордж напъха в джоба си кутия цигари от петдесет къса, които му бяха изпратени от една негова леля, и потегли към участъка. Когато влезе, установи, че Томи Клъф не е на бюрото си, но отгоре лежеше балистичното описание на куршумите, открити в минното помещение. Сакото на Клъф беше окачено на облегалката на стола, затова Джордж предположи, че е някъде наблизо. Вдигна познатата папка и отново се зае да я прелиства. Единият куршум беше безвъзвратно унищожен, но от втория, който бе изваден от пукнатина в скалата, специалистът по балистика бе успял да извлече доста информация.