Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— А ако имаше, щяха да я забележат — заяви категорично Джордж. — Мишка да кихне в Скардейл, ще й донесат половин дузина домашни лекове, още преди да си е обърсала носа.
Парът въздъхна.
— Загубихме ви времето.
Джордж поклати глава.
— Колкото и странно да звучи, не сте. Разговорът ми изясни много неща. Сега вече знам с какво си имаме работа. Колкото повече слушах и говорех тази сутрин, толкова по-ясно ми ставаше, че при нас не може да става дума за отвличане от непознат човек. Каквото и да е станало с Алисън, тя е познавала човека, който й го е причинил.
Понеделник, 16 декември 1963 г., 7 часът и 40 минути.
Жизнерадостното настроение, което Джордж успя да съхрани след още един ден, прекаран в безрезултатно търсене, се изпари при вида на понеделнишкия брой на „Дейли Нюз“. Този път питомната ясновидка на Дон Смарт му беше издействала първа страница.
Специално от нашия кореспондент
„Търсенето на тринадесетгодишната Алисън Картър претърпя драматичен обрат, след като една ясновидка даде днес на полицията жизненоважни улики за местонахождението на момичето.
Мадам Колет Шаре даде подробно описание на пътя, който според нея е изминало момичето, след като е изчезнало от дома си в дербишърското село Скардейл преди пет дни. От дома си в Лион, Франция, мадам Шаре предаде данни, основани върху проучването на карта на областта и снимка на хубавото русо момиче, както и на изрезки от вестник «Дейли Нюз».“
„Данните бяха предадени снощи на старши инспектор М. К. Карвър, който ръководи екипа, разследващ тайнственото изчезване. Инспектор Карвър заяви: «Не можем да си позволим да пренебрегваме нищо. Сведенията на ясновидката са впечатляващи.»
Мадам Шаре е удивлявала нееднократно френската полиция с ясновидските си способности, когато е помагала при предишни разследвания.
Четиридесет и седемгодишната французойка, вдовица, твърди, че е «видяла» Алисън да върви през гориста местност заедно с мъж, когото очевидно познавала. Мъжът бил на възраст между трийсет и пет и четиридесет и пет години, с тъмна коса.
Ясновидката твърди, че Алисън чакала мъжа близо до вода, че била тъжна и уплашена.“
„Колкото и да е удивително, мадам Шаре е категорична в твърдението си, че Алисън е жива и здрава. «Момичето живее в град, в една от много еднотипни къщи, построени в редица върху хълм. Пристигнала е там в нещо като малък микробус. Пристигнала е през нощта, и откакто е там, не е излизала навън. Не е свободна да излезе, когато си поиска, но не изпитва болка.
Близо до къщата има училищно игрище. Тя чува как децата играят там и това я натъжава.» Междувременно екипи от доброволци помагат неуморно на полицията и планинските спасителни служби да претърсват долините и мочурищата около Скардейл. Обширната площ на мочурищата, която обхваща и няколко езера и извори, беше претърсена с помощта на кучета следотърсачи и железни куки.
Старши инспектор Карвър заяви: Разширяваме обхвата на търсенето, доколкото ни е възможно. Сътрудничим си прекрасно с обществеността, но все още нямаме положителна информация за движението на Алисън след часа, в който е излязла от дома си заедно с кучето. Може би тези нови сведения ще събудят у някого някакъв спомен. Надяваме се, че всеки, който си припомни нещо, ще се свърже с нас, независимо от това колко маловажен му се струва фактът.“
— Какво си въобразява Карвър, като разиграва такива сценки? — изръмжа Джордж пред Ан. — Последното нещо, което ни трябва, е да окуражаваме такива работи. Сега ще ни залеят обаждания от всевъзможни гледачки и ясновидци от цялата страна.
Ан намаза спокойно филията си с масло и каза:
— Вероятно са променили думите му.
— Сигурно си права — съгласи се Джордж. Сгъна вестника, плъзна го през масата към жена си и стана. — Трябва да тръгвам. Ще се видим, когато се видим.
— Опитай се да се прибереш по нормално време, Джордж. Не ми се иска да развиеш навика да работиш по двайсет и четири часа на ден. Не искам детето ни да израсне, без да познава баща си. Наслушала съм се как другите жени на полицаи говорят за съпрузите си. Звучи така, като че става дума за далечни роднини, които при това не харесват кой знае колко. Имам чувството, че тези мъже приемат дома си като последна възможност, място, където отиват, когато всички клубове и кръчми са затворени. Жените им казват, че отпуските се превръщат в цяло наказание. Всяка година отиваш на почивка с някакъв непознат, който през цялото време се цупи и нервничи. Или, разбира се, пие и играе на карти.