За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Законът, който, отпечатвайки у нас идеята за създателя и водейки ни към него, е първият от природните закони — пръв по значение, а не по реда на тия закони. Човекът в природно състояние притежава не толкова познания, колкото способност за познание. Ясно е, че първите негови идеи няма да имат умозрителен характер; преди да размишлява за произхода на своето битие той ще мисли за своето запазване. Такъв човек в началото не може да чувствува друго, освен своята слабост; неговата боязливост тогава е изключителна; и ако за това са нужни доказателства, те вече са намерени в горите, обитавани от диваци; от всичко те треперят, от всичко бягат.
В това състояние всеки се чувствува по-низш от другите; с голям труд той може да се почувствува равен на тях; никой не се стреми да напада и мирът следователно е първият природен закон.
Стремежът към поробване един друг, който Хобс3 приписва на човека като първа негова черта, не е реален. Идеята за господство и власт е толкова сложна, зависи от толкова много други идеи, че тя не може да се приеме като първа измежду човешките идеи.
Хобс се пита защо хората, ако не са по природа в състояние на война, се въоръжават: и защо държат ключове за затваряне на вратите си. Обаче преди възникване на обществото на хората не може да се припише това, което може да им се случи едва след като се създаде обществото и което ги кара да търсят причини за нападение или отбрана.
Към чувството за слабост човек прибавя усещането за своите нужди. Така вторият природен закон е законът, който подтиква човека към търсене на храна.
Аз казах, че страхът кара хората да се отбягват един друг: но щом забележат, че страхът е взаимен, те веднага започват да се сближават. Освен това към сближаване ги подтиква и чувството за удоволствие, което животното изпитва при сближението си с животно от същия вид. Нещо повече, очарованието, което двата пола изпитват поради различието помежду си. засилва още повече това чувство на удоволствие; така естествената склонност един към друг — нещо, което хората винаги правят, — е третият природен закон.
Освен тази първоначална способност да реагират с чувство хората придобиват по-нататък и способността за познание; по такъв начин те установяват помежду си една втора връзка, която животните нямат. Оттук — един нов повод за сближение; и така желанието да се живее в общество е четвъртият природен закон.
Глава
III
За положителните закони
Веднага щом хората се обединят в общество, те губят чувството за слабост; равенството, което е съществувало между тях, изчезва и започва войната.
Всяко обособено общество в определен момент усеща силата си и това кара народите да враждуват помежду си. Силата си започват да чувствуват и отделните хора във всяко общество; те се стремят да обърнат на своя страна основните предимства на това общество — оттук враждуването между отделните лица.
Тия два вида вражда довеждат до установяване на законите между хората. Като жители на една планета, размерите на която правят необходимо съществуването върху нейната повърхност на много народи, хората въвеждат закони, които определят отношенията между тия народи; това е международното право. Като членове на едно общество, което се нуждае от опазване, те въвеждат закони, които определят отношенията между управляващи и управлявани; това е политическото право. Закони имат те и в отношенията на всички граждани помежду им; това е гражданското право.
Международното право, естествено, се основава на следния принцип: различните народи, когато се намират в състояние на мир, да правят един на друг колкото може повече добро, а когато са в състояние на война — да си причиняват колкото може по-малко зло, без това да става за сметка на техните истински интереси.
Целта на войната е победата; целта на победата — завоеванието; целта на завоеванието — съхранението. От този и от предшествуващия принцип произтичат всички закони, които съставят международното право.
Всички народи имат свое международно право; имат дори и йерокезите, които изяждат пленниците си. Те изпращат и приемат посланици; имат си правила за водене на война и правила за опазване на мира; лошото е, че това тяхно право не се основава на истински принципи.
Освен международното право, отнасящо се до всички общества, съществува политическо право — за всяко едно от тях поотделно. Никое общество не може да съществува без управление. «Обединението на всички отделни сили — както много добре се изразява Гравина — образува това, което се нарича политическо състояние.»