Кралят на моста

Лара чу с половин ухо как баща й дава заповед на стражите си да вдигнат палатките — пътниците щяха да почиват, докато траеше най-голямата жега.

Един от стражите я свали от камилата на Серин и тя седна на одеяло, докато мъжете изпълняваха заповедта — сега беше моментът да обмисли онова, което я очакваше.

Лара знаеше за Итикана толкова, колкото и повечето маридринийци, ако не и повече. Кралството бе обвито в тайнственост и мъгли — редица острови, проточили се между два континента, защитавани от бурни морета, още по-опасни заради капаните, залагани от итиканците за зложелатели. Не това обаче правеше Итикана толкова могъща. Причината за силата и влиянието й бе мостът, свързващ всички острови, и единствен безопасен маршрут между двата континента през десет месеца от годината. Итикана се възползваше от моста, за да държи кралствата, зависещи от търговията по този маршрут, гладни. Отчаяни. И най-вече готови да платят всяка цена, която Кралството на Моста изискваше за услугите си.

Лара видя, че палатката й е готова, но изчака мъжете да вкарат багажа й вътре, преди да се скрие в прохладната сянка, преглъщайки желанието си да им благодари, когато мина покрай тях.

Едва успя да свали шала от главата си, и баща й се вмъкна в палатката. Серин го следваше по петите.

— Трябва веднага да започна да те обучавам на шифрите — заяви наставникът по интриги и изчака краля да седне, след което се настани срещу Лара. — Този шифър го измисли Мерилин и трябва да изтъкна, не няма да е никак леко да те науча на него за толкова кратко време.

— Мерилин е мъртва — изтъкна Лара и отпи глътка възтопла вода от манерката си, преди внимателно да я затвори.

— Не ми го напомняй — сопна се Серин.

Усмивката й изразяваше увереност, каквато Лара не изпитваше.

— Свикни с мисълта, не аз съм единствената оцеляла от всички момичета, които обучаваше, и няма да се налага да ти опреснявам паметта.

— Започвайте — нареди баща й и затвори очи. Присъствието му в палатката бе само за приличие.

Серин се зае да й обяснява шифъра. Трябваше да запамети правилата, защото нямаше да може да внесе никакви записки в Итикана. Вероятно никога нямаше да успее да използва шифъра, тъй като за целта трябваше да има разрешение да пише на семейството си, а това зависеше изцяло от великодушието на краля на Итикана. А й бяха казали, че великодушието не е сред качествата, с които кралят се славеше.

— Както знаеш, итиканците са блестящи в разчитането на шифри и всяка дума, която съумееш да изпратиш, ще бъде подложена на щателна проверка. Твърде е вероятно да успеят да разгадаят и този шифър.

Лара вдигна ръка и започна да изброява на пръсти.

— Трябва да очаквам да ме изолират напълно и от местните, и от външния свят. Може да ми позволят, а може и да не ми позволят да водя кореспонденция, а дори и да ми позволят, има вероятност да разбият шифъра. Вие няма как да се свържете с мен, за да приемете евентуално съобщение. Няма как и аз да изпратя такова по някого от местните, защото все още не сте успели да спечелите на своя страна и един итиканец. — Тя сви ръка в юмрук. — Като изключим бягството, което би ме лишило от възможността да шпионирам, как точно очаквате да ви предам каквато и да е информация?

— Ако задачата беше лесна, вече щяхме да сме я изпълнили. — Серин извади от торбата си тежък пергаментов свитък. — Само един итиканец има връзка с външния свят и това е крал Арен.

Лара взе пергамента, украсен с герба на Итикана — извития гръб на моста — и поръбен със злато, и разгледа отчетливо изписаните редове, изискващи Маридрина да изпрати принцесата, която ще стане съпруга на краля според условията на Петнайсетгодишния договор, и предлагащи преговори за нови търговски условия между двете кралства.

— Искате да скрия съобщение в някое от неговите, така ли?

Той кимна и й подаде бурканче с прозрачна течност.

— Ще се постараем да го накараме да ни пише, за да можеш да скриеш своето послание, но като цяло кралят не е известен с редовната си кореспонденция. Точно поради тази причина трябва да научиш шифъра на сестра си.

Урокът беше изтощителен и Лара беше капнала от умора. Наложи се да впрегне целия си самоконтрол, за да не въздъхне от облекчение, когато Серин най-сетне си тръгна.

Баща й се изправи и се прозина.

— Може ли да ви задам един въпрос, Ваше Величество? — попита го тя, преди и той да излезе от палатката й.

Щом баща й кимна, тя облиза устни.

— Виждали ли сте го? Новият крал на Итикана.