Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Трикът с фалшивите писма успява. Правителството на Наполеон помага на Ротшилдовци да доставят английското злато на Уелингтън. Златото преминава безпрепятствено през канала, откъдето Джеймс Ротшилд го пренася в Париж, а Калман Ротшилд — по-късно неаполитанският набоб — с помощта на испанските банкери го прехвърля през Пиренеите.
Но работата не е съвсем безопасна. Веднъж началникът на полицията на град Кале се усъмнява. Те го подкупват. По-късно парижкият началник на полицията иска от правителството да му разреши да задържи Джеймс Ротшилд. Но финансовото министерство, упорито вярва на фалшивите ротшилдовски писма и златото безпрепятствено преминава към армията на Уелингтън.
В последния период на Наполеоновите войни Ротшилдовци вече на практика поддържат финансови връзки не само между английското правителство и Уелингтън, а и между Англия и съюзниците й Австрия, Прусия и царска Русия.
Заключителният акорд на Наполеоновата ера — битката при Ватерло, в сравнение с досегашните сделки означава легендарна „акция“ за Ротшилдовци. Битката при Ватерло издига Англия като първа сила в Европа, а Ротшилдовци като първи банкери в Европа. Тази акция на Ротшилдовци успява поради това, че петимата братя Ротшилд организират изключително добра информационна и куриерска служба, която осигурява изпълнението на сложните, тайни и опасни финансови операции по време на войната. (Лондонският клон на тази куриерска служба в старата й форма съществува до Втората световна война!)
Информацията струва пари. Но какво друго може да е по-ценно от информацията за изхода на битката при Ватерло? Връзката е ясна и лондонската борса, трперейки, следи. Ако Наполеон победи при Ватерло, тогава ще паднат английските държавни облигации. Ако загуби, тогава империята му ще се сгромоляса и английските държавни облигации ще скочат до небето.
В късните следобедни часове на 19 юни 1815 г. един Ротшилдов куриер на име Ротуърт се качва на пристанището Остенде на бързоходен кораб от куриерската служба на Ротшилдовци — според законите на банката корабът не може да вземе друг пътник. Натан Ротшилд прекарва нощта на 19 юни в едно от пристанищата на канала, на английския бряг, във Фолкстън. В зори на 20 юни той вече знае, че Наполеон е загубил битката при Ватерло. Куриерът на Ротшилдовци преминава канала осем часа по рано от вестоносеца на Уелингтън.
Натан Ротшилд най-напред съобщава на английското правителство, че Наполеон е претърпял поражение, а след това отива в борсата. Всеки обикновен банкер, притежавайки такава информация, навярно ще вложи всичките си пари в английските държавни облигации. Но не и Натан Ротшилд. Той започва да продава английски държавни облигации — и то в голямо количество. Без да казва нито дума, той стои на обичайното си място, като се опира на една от колоните на борсата (която оттогава наричат „колоната на Ротшилд“) и продава. В борсата се разнася: „Ротшилд продава!“ Навярно знае нещо: битката при Ватерло е загубена. А лондонският Ротшилд продължава да хвърля на пазара английските държавни облигации с движение на пръста при всяка продажба. След това в момент, когато държавните облигации са на най-ниска точка и борсата още не се е съвзела, той с едно-единствено движение купува обратно всичко, което е продал — само че за част от продажната цена. След няколко минути и в борсата официално достига новината за поражението на Наполеон. Стойността на английските държавни облигации скача високо и банката Ротшилд просто поглъща несметна печалба.
Сто и четиридесет години по-късно Фредерик Мортън, един от биографите на династията, коментира събитието така: „В този ден дори не може да се изчисли колко замъка, състезателни коне, картини от Вато и Рембранд са спечелени за потомците.“