Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Да ги разчета ли? Разбира се! — отговори той, като измъкна една лупа. — Ти не можеш ли? Не, спомням си, никога не си бил добър за нещо с над петдесет годишна давност. Хей! Това е ранноевропейски. А! Разбрах го — и той прочете:
„Подаръкът на Соломон, владетелят — не, Великият — от Израел, Любимецът на Йах, на Македа от страната Саба, Царица, Дъщеря на Царе, Дете на Мъдростта, Прекрасна“.
— Това е писанието на твоя пръстен, Адамс, наистина великолепен пръстен. „Царица на Саба — Ват-Мелахим, Дъщеря на Царе“ с нашия стар приятел Соломон вътре. Прекрасно, наистина прекрасно! — и той докосна златото с езика си и го опита със зъби. — Хъм, къде намери тази интелигентна фалшификация, Адамс?
— О! — отвърнах, като се засмях. — Обикновено нещо, разбира се. Купих го от едно магаретарче в Кайро за около тридесет шилинга.
— Наистина — отговори той подозрително. — Трябваше да помисля, че камъкът за него струваше повече от това, въпреки че, разбира се, това може да е само стъкло. Гравировката също е първокласна. Адамс — добави той строго, — ти се мъчиш да ни заблудиш, но нека ти кажа, че не можеш да подведеш Птоломей Хигс, знаеш това. Този пръстен е безсрамна измама. Но кой постави еврейския на него? Той е добър учен, все пак.
— Не зная — отговорих. — Не разбирах досега, че това е еврейски. Да си кажа право, аз мислех, че е староегипетски. Зная само, че ми е даден или по-скоро ми е зает от една жена, чиято титла е Валда Нагаста, и че се предполага тя да е потомка на Соломон и Савската царица.
Хигс вдигна пръстена и отново го погледна. После, като че ли в момент на разсеяност, го пусна в джоба на жилетката си.
— Не искам да бъда груб и затова няма да ти противореча — отговори ми той с нещо като изпъшкване. — Или пък да кажа нещо, освен че, ако някой друг ми беше измислил такава басня, бих му казал, че е обикновен лъжец. Но, разбира се, понеже всеки ученик знае, че Валда Нагаста — тоест Дете на Царе на египетски — е почти същото като Ват-Мелахим — тоест Дете на царе на еврейски…
Тогава капитан Орм избухна в смях и отбеляза:
— Лесно е да се разбере, защото никак не сте популярен сред антикварния свят, Хигс. Вашите методи на спорене са такива на дивак с каменна брадва.
— Ако си отваряш устата само за да покажеш невежеството си, Оливър, по-добре е да я държиш затворена. Хората, които носеха каменни брадви, са прогресирали далеч отвъд състоянието на диваци. Но аз предлагам да оставиш на доктор Адамс възможността да разкаже историята си, след което можеш да критикуваш.
— Може би капитан Орм не желае да се отегчава от нея — казах аз, на което той ми отвърна веднага:
— Напротив, аз бих желал твърде много да я чуя, разбира се, в случай, че желаете да ми се доверите, както на Хигс.
Аз размислих за момент, понеже, да си призная право, по редица причини намерението ми бе да се доверя само на професора, когото познавах да е колкото предан, толкова и груб. И все пак някакъв инстинкт ме победи да направя изключение в полза на този капитан Орм. Харесвах човека. Имаше нещо в тези кафяви очи, което ме трогваше. Също така ми се видя странно, че тъй се бе получило да е тук в този случай напълно неочаквано; че даже и най-дребните обстоятелства са или предопределени, или резултат на машинациите на някакъв неотменен закон, при което краят е познат на силата, направляваща стъпките ни, въпреки че още не е определена.
— Разбира се, че желая — отговорих аз. — Вашето лице и приятелството ви с професора са достатъчен паспорт за мен. Само трябва да ви помоля да ми дадете честната си дума, че без мое разрешение няма да повторите никъде това, което се готвя да ви разкажа.
— Разбира се! — отговори той, при което Хигс се намеси:
— Ето, това е достатъчно. Ти не искаш двамата да целунем Библията, нали? Кой ти даде този пръстен и къде си бил последната дузина години и откъде идваш сега?
— Бях пленник на Халифа между другото. Имах пет години това забавление, от което гърбът ми би дал някои доказателства, ако се съблечех. Мисля, че съм почти единственият човек, който не е приел исляма и на когото са разрешили да живее. Това беше, защото съм лекар и следователно полезен човек. Останалото време прекарах в скитане из североафриканските пустини в търсене на моя син Родерик. Спомняте си момчето или би трябвало, защото сте негов кръстник и аз ви изпратих фотография от него като малко хлапе.
— Разбира се, разбира се — каза професорът с друг тон. — Наскоро аз намерих едно коледно писмо от него. Но, драги Адамс, какво се случи? Никога не съм чул.
— Той отиде нагоре по реката да стреля по крокодили въпреки моята забрана, когато беше на около дванадесет години — недълго след смъртта на майка му — и някакви скитащи привърженици на Махди го отвлекли и продали като роб. Търсил съм го от тогава, защото бедното момче бе предавано от племе на племе, при което изкуството му на музикант ми помагаше да го следвам. Арабите го наричат Певецът на Египет заради прекрасния му глас и изглежда, че се е научил да свири на техните туземни инструменти.